Нура и Вася не бяха особено страстни. Затова тя много плахо му разказа за бременността си. Не очакваше ентусиазиран прием, но решението ѝ беше неотменимо… да роди. Васил прие новината без особен ентусиазъм. Всъщност той не се интересуваше от Нура. Не знаеше защо е с нея и защо не я напуска.
Дори верността и предаността на съпругата му го дразнеха. Нура беше държана на животоподдържаща апаратура заради тежката си бременност. Васил ѝ носеше зеленчуци и плодове, но не се появи в деня на изписването ѝ, “беше зает”.
Бащата на Нура я отвежда. Крясъците и всякакви звуци от гръбначния стълб бяха досадни за Васил, това не беше част от мечтите и плановете му. Седнал пред телевизора с бутилка бира, той дори не стана, дори не помисли да помогне на жена си. “Както си е родила сама, така да си го отгледа сама.”
Щом температурата на бебето се повиши и то започна да се задушава, Нура се обади на съпруга си: “Вася, ела спешно тук, моля те, Дениска се задушава. Аз и баща ми не знаем какво да правим!” Нура моли, почти крещейки: “Извикай фелдшер, моето идване тук няма да помогне, ако нещо ще се случи, то ще се случи.
Нура не отговори и изключи телефона. На следващата сутрин тя отново се обади: “Хирургът беше навреме, за пет минути едва не загубих Дениска.
Не искам да те познавам, считай мен и сина ми за мъртви. Започна ергенският живот на Васил. Той най-сетне се отърва от досадната си и прекалено внимателна съпруга и нейното крещящо дете. Създаде си правило: никакви дългосрочни връзки, само свобода. Минаха няколко години. Васил влязъл в магазина и видял бившия си тъст. Почувствал се засрамен, погледнал надолу и с надеждата, че не го познава, се опитал да си тръгне, но…
– Вася, здравей. Колко ми е приятно да се запознаем. – Здравей, как е Нура? – Нура почина преди две години… а аз съм в лошо здравословно състояние
. Страхувам се, че не ми остава много време. Притеснявам се за Дениска. Детето ще бъде отведено в сиропиталището, хайде да вървим – бившият свекър го хвана за ръка и те тръгнаха към къщата. При влизането мъжете бяха посрещнати от едно петгодишно момче.
То взе цялата храна от ръцете на дядо си и я отнесе в кухнята. Седнали за известно време и си поговорили. Размениха си номера. Два дни по-късно Васил получил телефонно обаждане и му съобщили, че тъстът му е в тежко състояние и е докаран в болница.
Вася отиде да го вземе. “Здравей, Дениска, да вървим. Ще останеш при мен за известно време, докато дядо ти се оправи. Момчето мълчаливо опакова куфара и играчките си и хвана Васил за ръка. Прекарвайки време с момчето, той започна нов живот.
Живот, от който се е страхувал и е избягвал. Дениска много приличаше на баща си, както по характер, така и по интереси. Дядо му загинал в магазин за алкохол, а Васил и Дениска били неразделни. “Нюра, съжалявам… благодаря ти, че ме дари със син… благодаря ти…”
