Животът на Лидочка се променя преди две години, когато майка ѝ и баща ѝ започват да се карат. Тогава се появява чичо Федя: голям, заплашителен мъж, който не вдъхва доверие.
Лидочка се страхува от него, но му се подчинява. Понякога той ѝ купуваше шоколад и я питаше дали иска да има братче или сестриче. Когато майка ѝ забременяла и коремът ѝ започнал да расте, ѝ казал, че скоро ще има сестра.
Лидочка все по-често идвала при баба си, за да ѝ съобщи новината. Така се случило и след раждането на сестра ѝ. Лидочка седяла при баба си и се оплаквала от майка си, как се е променила толкова много. Преди тя била нежна, мила, галела я по главата и й казвала колко красива дъщеря е Лидочка.
Сега, с раждането на втората й дъщеря, отношението й се е променило. А новият ѝ съпруг, чичо Федир, постоянно се караше с нея. Баба ѝ обяснила, че за една майка не е лесно да има второ дете и нов съпруг и че има нужда от помощ. “Бабо, но когато живееше с татко, всичко беше различно.
Ходехме на цирк, в парка, на кино всяка минута… и мама обичаше да ме слуша как пея, но сега не можем: Ще събудя Лерка. Бабо, мога ли да остана при теб, обещавам, няма да те притеснявам.” – Е, ти знаеш, че мама няма да ми позволи. Тя и без това не обича да си говорим един на друг. Смята, че ще те настроя срещу нея и сегашния ѝ съпруг Федир.
Защо да го правя? Е, със сина ми не се получи, какво от това? Но ти си тук, моето щастие, моята песнопойка. Бабата прегърна внучката си, целуна я и на Лидочка ѝ стана по-леко на сърцето… поне още някой я обичаше.
Баба наричаше внучката си пойна птичка и когато й каза, че е записана в клас по пеене, тя много се зарадва. Всяка година чичо ѝ Федир идваше и ѝ носеше подаръци, тъй като отсъстваше по работа. Когато Лидочка се връщала вкъщи, чувала само недоволство, че отново е в дома на баба си, когато вместо това можела да помага на майка си или да отиде до магазина.
Няколко месеца по-късно майка ѝ помолила бившата си свекърва да вземе Лидочка при себе си, защото съпругът ѝ бил напуснал работа, а по-малката ѝ дъщеря била постоянно болна и вкъщи било много тясно.
Бабата, разбира се, не отказала, напротив, била щастлива. Тя живееше сама. Минали години, а Лида останала в дома на баба си. А чичо Федир започнал да пие и системно да вдига ръка на майка си. Колкото и да се опитваше да скрие ударите по лицето си, тя все не можеше.
След като завършила гимназия, Лида постъпила в консерваторията и скоро имала големи заслуги. Когато Лида трябвало да изнесе концерт, баба ѝ я попитала дали ще покани майка ѝ. Лида вече била показана по телевизията и тогава се появила майка ѝ.
– “Здравей, дъще, защо не ми каза, че си певица, щях да кажа на приятелите си. Те щяха да те видят на екрана. По-малката ти сестра ще завърши училище и ти ще й намериш работа. Сега ти си бизнесмен. Лида беше дълбоко наранена от тези думи: “Ти никога не си имала нужда от мен.
Няма да ти позволя да ме използваш. Къде беше ти, когато имах само баба си, която ме подкрепяше? Баба й не беше добре и Лида обеща да я заведе в по-добър санаториум, където щеше да се излекува. Бабата казала, че нищо няма да помогне, че ще умре… За Лида било много трудно да гледа как баба ѝ, единственият човек, който винаги я е подкрепял и обичал, умира пред очите ѝ…
Бабата умирала, а внучката седяла до камината ѝ и забелязала, че на портата седи малка птичка, която я гледала втренчено. Лида попитала птицата: “Бабо, това ли си ти?” с надеждата, че тя ще ѝ отговори. Никога няма да те забравя… Толкова ми се иска да те прегърна, за да можеш да ме наречеш своя птица, както винаги го правиш… Липсваш ми…
