Олеся беше богата жена. Беше наследила бизнес от родителите си, който се развиваше успешно. Беше напълно подготвена за раждането на дете и го приемаше сериозно и отговорно. Когато била на 27 години, тя родила сина си.
Олеся отгледала много добър син. Той бил възпитан, образован, помагал на майка си в бизнеса и след като завършил университета, станал съдружник. Олеся била в командировка в друга държава, когато ѝ се обадил приятел на сина ѝ и ѝ съобщил, че Олесий е претърпял инцидент и е откаран в болница.
След като се обадила на сина си, сърцето ѝ се успокоило. В болницата ѝ казали, че скоро ще го изпишат, но кракът му е поставен в гипс.
Олексий казал на майка си да си гледа работата и че той е добре, че може да се справи сам. Олеся се обажда на приятелката си Анастасия. Тя я помоли да бъде внимателна към сина ѝ. Анастасия се съгласи без колебание.
Олеся се зае със своята работа със спокоен ум. Няколко седмици по-късно Олеся се прибрала вкъщи. Синът ѝ се държал подозрително тихо и тя си помислила, че може би инцидентът му е повлиял, но… Алексей казал на майка си, че е влюбен в Анастасия. Докато тя се грижела за него, между тях пламнала искра.
Те се виждаха през всичките тези седмици и сега Алексей реши да каже на майка си, че ще живеят заедно
. Майката не беше доволна: “Да, тя изглежда по-млада от възрастта си, но все пак имат разлика от 20 г. Това е абсурдно!”, мислеше си Олеся. След като синът ѝ си тръгна, те не си говореха
. Минало достатъчно време и един ден синът ѝ се върнал. Олеся беше много щастлива и подреди масата. Беше изпълнена с надежда, че с Анастасия са се развели. ⁃Мамо, ела на сватбата ни с Настя, много ще се радваме да те видим. И да, скоро ще имаш внучка. Олеся седеше и по бузите ѝ се стичаха сълзи, не знаеше дали е от радост, или от мъка.
