– “Млади човече, дай път на възрастна жена!” – започна да се възмущава една възрастна дама в автобуса. – “Няма страшно, бабо, ще сляза след една спирка” – отвърна бременното момиче.
– “Как да е добре, ти си бременна в деветия месец, трудно ти е да ходиш, а е по-добре да седиш в такъв задушен автобус, какво ще стане, ако се разболееш?”
– “Добре, тогава нека всички бременни да си стоят вкъщи, а не да се щурат в претъпканите автобуси” – отвърна човекът и веднага слезе от автобуса. Всички пътници погледнаха момчето с неодобрение, но никой не каза нищо. И тогава две възрастни дами, седящи заедно, започнаха да говорят:
– “О, ще ви разкажа една история, която се случи в автобус 15. Автобусът спря тук и много хора слязоха. И останалите пътници започнаха да слушат историята:
“В автобуса се качва една стара жена, толкова слаба, тънка, кожа и кости. Косата ѝ е рошава, дрехите ѝ са мръсни и скъсани. -О, веднага се вижда, че е скитница – отвърна другата старица. -Не, не казвайте това. Всички съдим по дрехите, но ето какво се е случило. Тя влезе и веднага беше настанена от един млад мъж.
Беше толкова силен, красив, висок.” -Да, веднага се вижда, че на някои от младежите им е останало малко образование – каза втората баба. – “Да, това беше много мил жест.
Той държеше една красива кутия. И човекът забеляза, че тази старица не носи обувки. В края на зимата, в дъжда, тя беше боса. Момчето веднага събу обувките си и ги сложи на старицата. – “Благодаря ти, сине. “Ти си добре – започнала странстващата старица. – “Няма за какво, бабо. Носи го за здраве, да не се разболееш.
Имам работа, току-що ми платиха и си купих нови обувки. Човекът слезе от автобуса и всички го гледаха как отваря кутията си на спирката, изважда новите обувки и ги обува
. И тогава, когато всички се обърнаха да погледнат към бабата, тя изчезна. -“Какво имаш предвид, че е изчезнала? Тя просто седеше тук и след минута я нямаше. Това беше чудо.
