Настя идва от Австралия. Там е завършила бизнес училище. Баща ѝ Кирил ѝ е купил като подарък салон за красота. Настя решила да отиде в салона рано сутринта, за да си направи профилактичен преглед. Чакаше на опашка цял час, а рецепционистката Наталия дори не ѝ обърна внимание:
“Извинете, но сега е мой ред. Защо пропуснахте онази жена с палтото от норки?” Настя попита Наталия. “Ако нещо не ви харесва, не е нужно да чакате.
Имаме най-добрите специалисти в града, те са заети – недоволно отвърна администраторът. Настя седеше и не разбираше защо се държи грубо. Когато я извикаха при майстора, тя започна да пита фризьорката за правилата, които спазват в салона: “О, няма правила. Често вземаме материала за себе си, а администраторът ни покрива. Понякога мамим пенсионерите.
Веднъж поисках от една пенсионерка 1000 рубли за подстригване, но реалната цена беше 500 *
Оправяме се, както можем”, разказва момичето на Настя. Настя седеше кротко на стола и слушаше изповедта на маникюристката. Не беше очаквала салонът да е в такава бъркотия. В салона влезе Кирил Владимирович. Администраторката веднага започна да се суети наоколо. “Добре дошли, всичко е наред. Работим по гъвкав график. Настя се изправи и отиде при баща си.”Сега тя ще ръководи салона
– представя Кирил дъщеря си. Рецепционистката веднага започна да се извинява за грубото си поведение. Фризьорката, която ѝ беше разказала всичко, също започна да се извинява. Настя възстанови на работа целия персонал.
Салонът заживя втори живот. Клиентите се записваха за две седмици напред. Персоналът се отнасяше еднакво с посетителите, независимо от положението им в обществото.
