Тази история се случи преди няколко години в нашата градинска общност. Всички съседи дойдоха да видят това “чудо”. Семейството решило да си купи малка вила на брега на езерото. Те подписали документите с председателя на дружеството и си стиснали ръцете.
Но изведнъж една леля, бивша собственичка на вилата, им напомнила за фурната и чайника, които искала да вземе със себе си. Разбира се, новите собственици не възразили. “Аз сама ще ви донеса ключовете, за да можете да дойдете от града”.
Нищо не предвещаваше неприятности, но не трябваше да се случи. Седмица по-късно красивата къщичка се превърнала в руини. Пластмасовите прозорци, сайдингът, металните керемиди – всичко изчезна.
Нямаше нито контакти, нито балатум. Оказало се, че къщата не е направена от екологично чист боров дървен материал, както пишело в заявлението, а от траверси, от които някога се строели всички къщи.
Историята завърши добре. Новите собственици категорично отказаха да приемат оголените материали.
Направена е пълна оценка на останалите отпадъци. Бившият собственик, за да не влезе в затвора за кражба в големи размери, сключи споразумение и възстанови всички щети. В резултат на това се оказало, че бившият собственик е бил достатъчно глупав, за да подари парцела си от 6 хектара за лятна вила.
Сега тук има прекрасна, нова къща, в която може да се живее дори през зимата. Старите траверси са използвани за запалване на камината.
Но най-забавното нещо беше изказването на нахалната леля-домакиня: “Как ме намерихте? Не ви казах адреса, изхвърлих картата, по която си говорехме!”. Нахалната леля дори не се замислила, че договорът за покупко-продажба съдържа всички паспортни данни.
