Майка ми спря да се интересува от мен. Тя не можеше да преодолее развода. Баща ми също не се интересуваше от мен, той си имаше ново семейство.
Когато родителите ми бяха заедно, те също не се интересуваха от мен, караха ми се денонощно. Бях оставена сама на себе си. Майка ми се опомни няколко месеца по-късно. Тя си имаше гадже, което не ме харесваше.
Беше ми трудно да живея в един и същи апартамент с него. Отидох да живея с приятеля си, а майка ми беше само щастлива. По онова време Лев беше на 25 години, а аз – на 15. Майка му беше против мен, но не го казваше на глас. Казваше, че му развалям живота, а също така ме обвиняваше за възрастта ми.
Виждате ли, аз съм твърде млада за връзка, особено с 25-годишен мъж. В това, което каза, имаше известна доза истина, но аз не исках да се връщам при майка си, затова останах с Леви. Той не ми позволяваше да пропускам училище и пишеше домашните ми заедно с мен.
Беше хубаво. Чувствах се в безопасност с него. Всичко беше наред, докато не разбрах, че съм бременна. Леви не скри тъгата си, но и не ме помоли да се отърва от детето. Той твърдо реши, че трябва да сдъвче тлъстината. Майките ни бяха категорично против това.
Моята дори каза, че ако има някакви проблеми с детето, не трябва да разчитам на нея. Леви замина в командировка, а аз останах при майка му. Тя се опита да ме изгони от къщата. Тъжно е да се каже, но тя успя. След поредния скандал си събрах нещата и отидох в къщата на баба ми по бащина линия.
Леви така и не ме посети. Когато се върна от командировка, майка ми му разказа най-различни неща за мен. Предположих, че Леви й е повярвал и затова е решил да се откаже от мен. Не можех да живея дълго при баба си, тъй като бях подложена на подигравки в града. Хората ми промиваха костите по всевъзможни начини.
Осъзнах, че дъщеря ми няма да може да живее в град, в който майка ѝ е толкова недолюбвана. Без да се колебая, събрах багажа си и заминах с дъщеря ми за следващия град. Проблемите започнаха веднага след като парите свършиха.
Не можех да си намеря работа, никой не искаше да наеме 18-годишно момиче без образование. Когато останах без работа, реших да прося близо до железопътната гара. Не виждах друг начин.
На гарата към мен се приближи управителят на едно кафене. Тя познаваше мен и тъжната ми история. Предложи ми работа в заведението си. Даде ми аванс и записа дъщеря ми в детска градина. Тогава разбрах, че добрите хора не са на изчезване, те съществуват и живеят сред нас.
