Зоя и съпругът ѝ са живели в тристайния си апартамент. Те решават да заменят апартамента с двустаен и едностаен апартамент. Синът ѝ и семейството му живеят в двустайния апартамент, а тя и съпругът ѝ – в едностайния апартамент. Съпругът на Зоя Ивановна е кмет и тя сама се е отървала от него. Синът и снаха ѝ рядко я посещават.
Те предпочитат да посещават майка си Елена, а не нея. Родителите на снахата живееха в провинцията и миризмата на мали миришеше на просторната им къща. Всички семейни празници се празнуваха там. Един ден синът на Зоя Ивановна дойде да я види, това беше изненада. “Мамо, трябва да поговорим.
Съседите ни се развеждат. Искат да разменят луксозния си апартамент за двустаен и едностаен апартамент. “Безсмислено е да пропиляваме шанса – каза синът.”
“Къде ще живея?” – попита Зоя Ивановна – “При нас. Ще се разбираме, обещавам. Ще бъдем много сплотено семейство. Настя липсва на баба си, тя ще се радва да те види. – Снахата се смути от свекърва си. Зоя Ивановна се премести при сина си и снаха си, за да избегне миризмата. Елена се караше на свекърва си за всяка дреболия.
Момичето дори дало на свекърва си отделен рафт за храна. Един ден Зоя Ивановна поканила приятели на гости и останала до късно. Алена се върнала от работа и ги помолила да си тръгнат. “Алена, защо правиш това?..
“Те са гости” – възмути се свекърва й. – “И какво от това? Аз съм собственик на този апартамент, те не бяха мои гости. Ето защо ги помолих да напуснат”, отвърна Елена. Настя, виждайки цялата картина, се застъпи за баба си. Тя обичаше Зоя Ивановна и винаги я уважаваше, за разлика от майка си. Последва голям скандал. Елена едва не изхвърли свекърва си от къщата. Зоя Ивановна не можа да понесе нападките на снаха си, затова си събра нещата и напусна апартамента. Внучката ѝ помогна на баба си да се премести. Настя реши, че ще живее с баба си. Внучката убеждава Зоя Ивановна да заведе дело срещу родителите си. В края на краищата Зоя Ивановна има дял в тристайния им апартамент: никой няма право да я уволнява.
