На партито по случай завършването Наташа излезе на сцената в красива рокля като на принцеса, излезе пред микрофона и произнесе прекрасна реч, в която благодари на родителите си за всичко
. Нина и Костя бяха много смутени от цялото внимание към тяхната особа. След това Наталия напусна сцената, отиде при родителите си и им подари цветя. След церемонията по дипломирането родителите ѝ се прибраха вкъщи, а Наталия отиде на екскурзия с лодка заедно с останалите от класа. Всъщност Наталия не беше собствената дъщеря на Нина и Костя. Те имаха дъщеря на име Лида.
Когато е на 20 години, кара мотоциклет с приятеля си и двамата се разделят. Приятелят едва виждал, а Лида – не. Родителите ѝ дълго време оплакват дъщеря си, без да могат да се примирят със загубата си. Всички им казвали, че може би ще имат още деца, но и двамата били на 45 години, така че можели да забравят за това.
Шест месеца по-късно отново ги сполетяло друго нещастие – починал братовчедът на Костя. Тя имала петгодишно момиченце на име Наташа. Отначало Костя и Нина приютили момиченцето, докато баща ѝ се прибере, но той така и не дошъл.
Момичето е отведено в сиропиталище. Но сърцето на Нина не беше на правилното място: “Костя, тя все пак не е чужда, ти имаш една и съща кръв с нея. Нека я отгледаме като наше собствено момиче. Така и направиха
. Те осиновиха Наташа. Когато се прибра вкъщи, тя веднага изтича в банята и пусна водата. Костя и Наташа помислили, че може би плаче. Нина внимателно отворила вратата и открила, че Наташа си пере чорапите: – “Сега винаги ще ти помагам.
Мога също така да мия чиниите и да пера. – “Наташа, ние не те наехме като помощник, а като дъщеря. За твоето собствено щастие. Момичето бързо свикна с Нина и Костя, които я обграждаха с любов, и започна да ги нарича “мама и татко”.
В живота се случило всичко: Наталия се разболяла, измамили я в училище и тя избягала от училище. Но майка ѝ и баща ѝ винаги са ѝ помагали във всичките ѝ неприятности и неуспехи. Тя винаги помнела какво са направили и им била много благодарна. На сутринта Наталия се върна:
“Е, как отпразнувахте завършването?” – попитаха родителите ѝ. – “Беше много забавно. Но вие толкова много ми липсвахте. А после с целия клас гледахме изгрева на слънцето, беше толкова красиво. Сега искам да го видя с теб, ти трябва да го видиш!
