Василена винаги се подиграваше на съпруга си пред приятелите си. Игор работеше като хирург в болница и си изкарваше прилично прехраната.
Той много обичаше и уважаваше съпругата си. Грижеше се красиво за нея, но най-важното беше, че имаше голям апартамент в центъра на столицата. – “А това, което винаги ѝ липсва, сигурно е просто дебелина”, казаха приятелките ѝ зад гърба на Василена.
От друга страна, Игор не изпитваше никаква любов към съпругата си; той внасяше всички най-хубави неща в къщата и винаги се опитваше да изненада жена си. Василина приемаше любовта му, но дали тя му отвръщаше с любов, беше голям въпрос. Вече наближаваше важна дата – половинвековният юбилей на Василина – 25 години. Тя все още чакаше какво ще ѝ подари съпругът ѝ този път.
Тя отлично разбираше границата, когато трябва да окажеш натиск върху мъжа и да поискаш нещо скъпо, и когато е по-добре да не изискваш. Но й харесваше фактът, че може да го контролира. Например в три сутринта спокойно можеше да го помоли да отиде до магазина и да купи ягоди.
Макар че Игор излизаше от тежка смяна, тя не се интересуваше много от това – просто искаше той да изпълни каприза ѝ. Но тогава се случи ужасен инцидент, в който бяха замесени родителите на Игор.
Те едва оцеляха и се нуждаеха от постоянно наблюдение в интензивното отделение. Имаше недостиг на хирурзи и Игор прекара последните няколко дни в търсене на най-добрите хирурзи из града. След работа се прибираше изтощен, хапваше нещо и си лягаше, поне за няколко часа.
Понякога изобщо не се прибираше и оставаше при родителите си в магазина за алкохол. Дните минаваха така и той дори не забелязваше кога е ден и кога е нощ. Василена понякога се обаждаше на съпруга си и питаше за състоянието на родителите си. Тя не можеше да им помогне, тъй като никой нямаше право да ги посещава в болницата.
Но това беше в нейна полза, тъй като не ѝ се налагаше да ходи напразно до болницата в другия край на града. Един ден Игор се прибра вкъщи и жена му отвори вратата. – “Скъпа, нещо не е наред?
– Василина каза, но веднага се обърна и влезе в стаята. – “Скъпи, толкова съм уморена. Главата ми вече се пръска, кажи ми направо какво не е наред.
Може би съм ти казала нещо грубо или нещо подобно. Напоследък съм на ръба. -А сега и аз съм нервна, мъжът ми забрави, че днес имам рожден ден. Къде ми е подаръкът?” – Скъпа, знаеш, че цял ден съм с родителите си..
Нека да отпразнуваме твоя ден по-късно, просто сега не е точното време… -Ами по-късно, изобщо не искам да празнувам нищо с теб. -Да… Предполагам, че съм направил голяма грешка, когато съм избрал жена си.
Василина беше също толкова зашеметена от чутото, колкото и Ихор от жена си. Той спокойно опакова нещата си и повече не се върна при нея.
