Един ден дъщеря ми се затича към мен и със сълзи на очи ме помоли да я оставя вкъщи. Отне ми известно време да разбера какво има предвид. После разбрах и се почувствах неловко. Свекърва ми настройваше дъщеря си срещу бъдещия ѝ брат. Каза ѝ, че когато той се роди, аз и съпругът ми ще се откажем от дъщеря си.
– Мамо, вярно ли е това? Ти ме обичаш, нали?” – извика дъщеря ми. Опитах се да я успокоя. Алиса беше на пет години. Отдавна искаше да си има сестра или братче, за да не й е скучно. Но свекърва ѝ разваляше всичко.
Докато се разхождаха с Алиса, свекърва ѝ каза: “Алиса, знаеш, че когато имаш братче, ще дойдеш да живееш при мен. Затова трябва да избереш играчките, които искаш да вземеш със себе си.” – Това не е вярно, мама и татко ме обичат. Те няма да ме дадат на теб.” Алиса отговори изненадано.
Когато дъщеря ми разказваше за разговора с баба си, много ми се искаше да ѝ се обадя и да я поставя на мястото ѝ. Какво право имаше тя да говори така с дъщеря ми? Прегърнах Алиса. Дълго време си говорихме една на друга. Убеждавах я, че я обичаме и никога няма да я дадем на никого.
– Знаеш ли, бъдещият ти брат е най-щастливото дете на света. Защото ще има толкова умна и красива сестра като теб. Ще го обичаш, нали? – Разбира се. Ще го защитавам и ще си играя с него. “Ще го науча да стреля с прашка – весело ми каза Алиса. Нахраних дъщеря си и я сложих да си легне. Когато съпругът ми се върна, проведох сериозен разговор с него за майка му.
Не изчака сутринта, а веднага се обади на майка си. Помоли я да не разказва повече глупости на Алиса и че никой няма да ѝ даде детето. Свекърва ми се разгневи. Каза, че повече няма да идва в дома ни. “Аз съм тук с цялото си сърце.
Грижа се за Алиса, а ти постъпваш така с мен, нали? Е, добре, няма да идвам повече при вас и няма да се грижа за Алиса. Дори не си и помисляй да ме молиш да го правя. От този ден насам със свекърва ми не сме си говорили. Тя дойде само за да види внука си при изписването му. Мернахме се с нея, но аз не оставих повече децата.
