Яна миеше чиниите, когато на вратата се позвъни. Тя избърса ръцете си и отиде да отговори. Свекърва ѝ стоеше на прага с пакети в ръце. “Яна, ти у дома ли си? Реших да ти донеса малко рибни питки. Днес направих едни много добри, толкова сочни и апетитни.” – Олга Ивановна, казах ти, че не ядем рибни торти! Защо ги донесохте?”
– Приготвих много от тях и не исках да ги оставя да се развалят. Реших да ви ги донеса. Яна мълчаливо отиде в кухнята. Свекърва ѝ правеше това често. Тя донасяше пържена риба, рибни питки или прясна риба. А колко пъти ѝ беше казвала, че тя и съпругът ѝ не обичат такава риба! Не! Тя все пак я носи!
Работата е там, че тъстът ми е запален рибар и ходи на риболов всеки уикенд. Улавя предимно шарани и сега свекърва му не знае какво да прави с тях. Веднъж мъжът казал: “Вече не мога дори да гледам тези каракуди, през цялото време, докато живеех с родителите си, трябваше да ги чистя и да ги ям… Достатъчно ми е за цял живот.
А сега свекърва ми е намерила място, където да сложи излишните риби, и ми ги носи! Тя се прибира вкъщи, отваря хладилника и казва: “О, какво е това? Сирене? Отивам да отрежа едно парче, за да го взема вкъщи. И ще взема малко колбаси, за да ги приготвиш. Споделих рибата с теб. И напоследък тя започна да идва с приятелката си. Влиза и казва:
”
О, ние бяхме недалеч и решихме да дойдем при вас за чай и да се стоплим, защото е студено. И тя слага чайника, отваря хладилника, взема каквото иска и обсъжда с приятеля си какво имат в хладилника и какво младите хора не искат да правят в днешно време.
Яна изтърпява това в продължение на месец и след това измисля как да се отърве от него. В събота следобед Яна пристигнала в дома на свекърва си заедно с приятелката си. Свекърва ѝ отворила вратата. Яна започна от вратата:
“О, с приятелката ми бяхме наблизо и решихме да ви посетим. Донесохме ти вкусно суши! Свекърва ѝ се намръщи – тя не можеше да стои на сухо. Яна влезе в кухнята и въпреки учудения поглед на свекърва си отвори хладилника, извади тенджера с борш и я постави да се загрее.
В хладилника имаше и тенджера със зехтин, както и малко салата. Тя сложи всичко на масата, взе още малко и го сложи в подноса. – “Ще взема малко за вкъщи, обичаме тази салата, а ти можеш да си направиш още малко за себе си
. Добре? Свекърва ми гледаше мълчаливо и изненадано и се съгласи с всичко. Беше очевидно, че не ѝ харесва, но не искаше да се кара за приятелите си. Яна и приятелката ѝ хапнаха, благодариха им и започнаха да се приготвят за вкъщи. На прага Яна се обърна към свекърва си и каза: “Сега ще идваме често, добре, мамо? Ще те посещаваме и ще ти носим нещо вкусно.
И те си тръгнаха… Мина месец и половина. Свекървата се обажда и говори, сякаш нищо не се е случило. Но тя вече не идва на гости с приятелката си. И преди да донесе нещо, пита дали има нужда от него… Яна много се радва, че свекърва ѝ е разбрала от първия път и е реагирала нормално. В края на краищата това са техните родители и тя наистина не е искала да разстройва отношенията им…
