Ксения не беше спала от почти две нощи, а фактът беше, че двегодишната ѝ дъщеря имаше температура. Тя е хванала вирус в детската градина и сега трябва да лекуваме детето по някакъв начин. Температурата беше 38 градуса. През деня беше малко по-леко, дъщеря ми гледаше анимационни филмчета и се разсейваше от много неща. Ксения играеше с дъщеря си с кукли, правеше игри с играчки. Но през нощта стана по-трудно, силната кашлица правеше невъзможно нормалното дишане. Дъщеря ѝ постоянно плачеше и искаше да я държат на ръце.
Ксения трябваше да носи дъщеря си напред-назад в продължение на около час, докато тя заспи. На съпруга на Ксения това не се харесваше: -Достатъчно е детето да седи в полунощ. Щом малко се закашля, веднага бягаш, сякаш си изгоряла.
Е, тя сега има кашлица, какво можеш да направиш? Това не е причина да останете с нея денонощно. Аз изобщо не мога да спя така. -Така че ако ти преча, може би докато дъщеря ти е болна, мога да спя при нея? -Не, ти си съпруга и си здрава, така че ще спиш при мъжа си. На следващата вечер това се повтори.
Дъщеря ѝ дълго не можеше да заспи, а щом заспа, Ксения отиде в кухнята, за да изглади ризите си. Не можеше да го прави през деня. Съпругът ѝ гледаше телевизия и парата от ютията го дразнеше. Но тогава дъщеря ѝ отново се събуди и Ксения изтича при бебето. Докато люлееше дъщеря си да заспи, тя затвори очи и заспа. Събудиха я грубите тласъци на съпруга ѝ: – “Ти полудя ли, нарочно ли го правиш, изпитваш нервите ми?” – “Какво става? Прикрих очите си за миг.
– “Чакай малко, ти спиш тук от един час, а аз лежа тук като глупак и я чакам. -Аз също щях да заспя. -Изчаквах те. Ти си съпруга и имаш своите задължения към съпруга си. Или искаш да си намеря друга жена, на която не е нужно да се напомня за това? Тя бързо се изправи и си тръгна. Мъжът изчезна зад вратата. Ксения въздъхна тежко и докосна челото на дъщеря си. Добре, че температурата вече беше спаднала, поне дъщеря ѝ щеше да спи спокойно тази нощ, а и почти нямаше кашлица тази вечер.
