В пет часа вечерта Наташа получава обаждане от клиент, който я моли да завърши проекта за два дни. Наташа си беше уредила фалшив уикенд, но смяташе, че може да изкара добри пари и че това няма да са допълнителни пари. Клиентите ѝ разказали всичко за проекта, какво трябва да направи и така нататък.
Казаха ѝ също, че предишният редактор не си е свършил работата и просто е оставил всичко. Наталия се съгласи и ги помоли да ѝ изпратят проекта.
След като прегледа проекта, Наташа се зачуди защо бившият редактор не е завършил работата. Защото всичко беше направено на най-високо ниво. Тя си мислеше, че не е така. Наташа започна да редактира проекта.
Половината от него направи вечерта и остана будна почти до следващата сутрин, а другата половина довърши след работа, когато си почина малко и започна да работи. Когато завърши проекта, тя изпрати всичко на клиента и го помоли да преведе парите по нейната карта. Всеки път клиентът откривал някаква измама.
В продължение на месец Наташа вярвала и чакала парите да бъдат преведени на картата ѝ, но това така и не се случило. Тя се обадила и си поискала парите за свършената работа. Но й казали, че нашата компания току-що започва работа и че не разполагат с толкова много пари, за да платят за този проект. Наташа беше изненадана да чуе защо са се съгласили на сумата, която тя беше изказала по време на разговора.
Отговорът, който чу, беше, че са смятали, че като й обяснят ситуацията накрая, Наташа ще разбере и няма да иска пари. В крайна сметка всичко се свеждаше до това, че Наташа е “меркантилен човек”, който не иска да помага на хората. Но Наталия им напомни, че има достъп до всички документи на компанията.
