Преди няколко седмици почина наша съседка. Тя беше на 75 години, но беше в добро здраве, много активна, пазаруваше сама и общуваше с приятелите си. Внезапната ѝ кончина беше изненада за мнозина. Но наскоро една по-възрастна съседка ми разказа история, която се е случила малко преди смъртта ѝ. Баба ми била забелязана от измамници. Единият бил в ролята на измамник, а другият – на полицай. “Измамникът” поискал огромна сума пари, но “полицаят” веднага се обадил и казал, че всичко е под контрол.
Според сценария бабата трябвало да предаде парите, а измамникът да бъде заловен. Казали ѝ да хвърли парите през прозореца, увити в торба. Така и направила. Баба ми винаги е изглеждала толкова умна, понякога дори предпазлива.
Но не: тя дала 200 000*неизвестен. Обадих се на полицая или поне на дъщеря ми. А след това и на полицията, на изявленията. Гледаха камерите – нищо: прозорците на баба ми бяха от другата страна на къщата. Това беше последната капка. Баба си легна. Очевидно беше спестила тези пари за дъщеря си или ги беше спестила за собствената си защита.
Но най-много от всичко си мисля за престъпниците. Как им стига съвестта да постъпват така със самотни хора. Мозъкът работи и не е слабост да мамиш младите, които поне се учат от грешките си. Нека цялото това зло се върне при тях. Нека паднат някъде или замръзнат в студа. А измамените старци нека застанат пред очите им в последните мигове на гнусния си живот.
