Оксана седна на стола с решително изражение на лицето, за да обсъди важен въпрос със съпруга си Николай. Тя се тревожеше за способността на възрастната си майка да преживее зимата сама в полуразрушената си колиба. Микола слушаше как Оксана излага дилемата си. Тя предложила да настани майка си в платен старчески дом, тъй като не било възможно да я настани в малкия им апартамент, където вече живеели двамата им възрастни синове.
Микола беше скептично настроен към идеята, особено като се има предвид цената на старческия дом. Оксана, макар и отчаяна, не виждаше друга алтернатива. Тя предложи да продаде къщата на майка си, за да финансира грижите, въпреки че се съмняваше, че ще се намери купувач за стария имот.
В резултат на това те решават да посетят възрастната дама следващата събота, за да обсъдят въпроса с нея и да ѝ помогнат в градината. По време на посещението Николай и синовете му се грижеха за градината, докато Оксана обсъждаше с майка си идеята за старчески дом. Идеята беше посрещната с примирение.
И така Лидия Михайловна живяла в старческия дом една седмица, разбирайки затрудненото положение на дъщеря си, но дълбоко в себе си мечтаейки за една по-различна старост. Един ден я посетили внуците ѝ. Те донесоха храна и топли дрехи, поговориха с нея за кратко, преди да си тръгнат. Лидия им дава пари за бонбони, въпреки нежеланието им да ги приемат. Междувременно Николай обсъждаше със съседа си Анатолий евентуална размяна на апартаменти, за да настани Лидия.
В крайна сметка двамата с Оксана се съгласиха да разменят своя двустаен апартамент и къщата на Лидия за по-големия четиристаен апартамент на Анатолий… След като вече беше прекарала три седмици в старческия дом, Лидия се чувстваше забравена и нежелана, мислейки си колко щастлива трябва да е дъщеря ѝ от продажбата на къщата ѝ.
В този момент в стаята влезе Николай, за да отведе старицата в новия ѝ дом. Изненадана и развълнувана, Лидия била настанена в уютна стая в голям апартамент, където щастливо се събрала със семейството си, включително с любимата си котка Мурка. Бабата била щастлива, че най-накрая ще живее с дъщеря си, зет си и внуците си.
