Аз съм на 85 години. Сега живея сам. Имам две дъщери. Най-голямата си дъщеря родих от любимия си мъж. Той беше единственият мъж, когото обичах толкова много, и ме нарани много. Когато забременях, той ме напусна. Никога не съм обичала по-голямата си дъщеря. Може би това е причината. Изливах целия гняв, който изпитвах към бившия си приятел – единствената ми любов – върху по-голямата си дъщеря.
И родих по-малката си дъщеря от мъж, когото не обичах толкова много. Но винаги съм обичала много по-малката си дъщеря. Знам, че това е много лошо, но е вярно. Най-лошото е, че не съм го крила. С други думи, по-голямата ми дъщеря знаеше много добре, че не я обичам, и затова се отнасях зле с нея.
Когато пораснаха и разделих имота, тя не получи нищо: дадох всичко на по-малката си дъщеря. След това тя напълно спря да общува с мен и аз я разбирам. Превърнах цялото ѝ детство в ад. Тя толкова много се опитваше да ме накара да я обичам.
Непрекъснато я обиждах и я наранявах. Сега съм на 80 години и много искам да я намеря, да поговоря с нея и да й се извиня. Наскоро говорих с внучката си, но тя каза, че майка ѝ не иска да говори с мен.
Но аз толкова много се нуждая от това. Не мога да отида на онзи свят с този грях. Наистина имам нужда да поговоря с нея, да й се извиня и да й кажа, че сега много я обичам и съжалявам за всичко. Надявам се, че тя ще се съгласи да се срещне с мен някой ден и че съжалявам.
Знам, че не всички ще ме разберат, а може би и никой няма да ме разбере. В края на краищата една майка е длъжна да обича детето си и да му дава цялата топлина, на която е способна. Детето не е виновно, че някакъв гад ни е напуснал, нали?
