Преди десет години току-що се бях преместил от столичния мегаполис в малък провинциален град. Хората тук бяха съвсем различни. От една страна, се познаваха помежду си и постоянно лъжеха какво и на кого се е случило, но от друга, цареше известно безразличие. Един ден се разхождах в двора на един жилищен блок. Видях едно момче, което седеше недалеч от кофата за боклук – мръсно, кльощаво момче.
Седеше там и ридаеше. Хората минават, но никой не обръща внимание на момчето. Изглежда, че е на четири или пет години, не повече. Не е нормално дете на тази възраст да е само на улицата. Реших да отида при него и да разбера какво се е случило. Минавайки покрай входовете, попитах старите жени: “Знаете ли чие е това момче и защо плаче?”
“Това е пазачът на Вовк. Тя сигурно е пияна, заключила е вратата и той не може да се прибере. Възрастните дами ми махнаха с ръка и продължиха разговора си за някаква съседка, която вчера беше влязла в сградата с нов господин.Приближих се до момчето, седнах до него на бордюра и попитах: “Ти ли си Вова?” “Да”, отвърна той неохотно. “Вова, нещо не е наред? Защо плачеш?” – Гладен съм…
А мама, мама спи, вчера я събудих, тя не се събуди, тази сутрин също спи, а аз съм гладен. Вовка започна да плаче и се облегна на мен. Прегърнах момчето и си помислих, че човек не може да спи толкова дълго. “Вовка, защо майка ти вчера цял ден не стана от леглото? А не и през нощта. Трябваше да задействам алармата, нещо се беше случило с жена ми.
Но първо реших да нахраня Вова. “Вова, остани тук, не тръгвай. Ще изтичам до магазина и ще ти донеса нещо за ядене. Момчето кимна и продължи да ридае. Бързо отидох до мини-маркета от другата страна на улицата и купих мляко, хляб и наденица. Когато се върнах, вълкът все още беше там. Той захапваше ненарязаната наденица толкова жадно, че дори се уплаших.
“Сега да отидем да събудим и да нахраним майка ти. Вова ме хвана за ръка и ме поведе към дома. Вратата на апартамента беше отключена.Жената лежеше на леглото с лице към стената. Докоснах ръката ѝ, беше студена, както и очаквах…
Извиках линейка и полиция. Лекарите предположиха, че става дума за пристъп, жената не усещала нищо, всичко се случило насън, преди два-три дни. Вълчицата била отведена в приют. В продължение на няколко дни не можех нито да спя, нито да ям, все си мислех за това нещастно момче. Два дни в един апартамент с…
Дори не мога да понасям да говоря за това, поне той не разбра по онова време. Добре, че вратата е била отключена и той е успял да се измъкне! Защо никой не обърна внимание на малкото дете на улицата? Защо не започнаха да я търсят на работа? Поех попечителство. Това не влизаше в плановете ми, но не можех да остана безразличен, защото по някаква причина Вовка ми беше изпратена отгоре?
Или аз при него? Няма значение. Сега приемният ми син вече е завършил девет класа, и то с отлични оценки! Той планира да отиде в десети клас, вече се подготвя предварително за изпитите, за да може да отиде в колеж. Вова иска да стане лекар, казва, че ще спасява хора.
