Никога и за милион години не бих си помислила, че брат ми може да бъде толкова злобен. Ако не бях видяла всичко със собствените си очи, никога нямаше да повярвам в случилото се. Брат ми беше на 24 години, когато се ожени за 25-годишната Елена. Трябва да призная, че си допаднахме веднага. Елена е много мило, добро и красиво момиче.
Тя знае как да се справя във фермата, но също така е чудесна майка и прекрасна съпруга. Често ходех на гости на Елена, играех с племенниците си, а след това сядах в кухнята със снахата и си говорехме за вечни неща. Напоследък започнах да забелязвам нещо нередно в поведението на брат ми. Той твърде много се грижеше за себе си: постоянно ходеше на фризьорски салони, купуваше си абонаменти за фитнес и всеки ден се обличаше като на празник. Един ден, седейки в кухнята, Елена ме попита замислено: “Мислиш ли, че е възможно Сергей да си има приятелка?
– Не, Елена, хайде – казах аз, – макар че признавам, че този въпрос много ме интересуваше, той просто иска да изглежда представително на работа, там има толкова много делови срещи, че трябва да изглежда подобаващо. Вкъщи реших да поговоря със съпруга си. Той познаваше брат ми от първата година на университета. Всъщност брат ми беше този, който ме срещна със съпруга ми. В края на краищата бях забелязала как брат ми остава до късно на работа, “работи” дори през почивните дни и разговаря със съпругата си като със стар приятел, когото просто не иска да обиди. Уморен съм, хайде да си лягаме – отговори ми съпругът ми и се скри под завивките.
Разбрах, че той крие нещо от мен, затова на следващия ден, облечена така, че да не бъда разпозната, отидох сутринта и седнах на една пейка срещу кабинета на брат ми и седях там цял ден. Един ден се канех да се прибера вкъщи и да се откажа от цялото това детство, но тогава брат ми излезе от сградата, но не сам, а с едно русо момиче. Същата вечер го поканих в едно кафене и му разказах всичко: “Видях те. Ти и онова русо момиче. Как смееш да правиш това на семейството си?” – Дори имах сълзи в очите. – Така че… успокой се и слушай. Елена започва да ми омръзва.
Тя не се променя по никакъв начин с времето, а с Алина се чувствах с пет години по-млада, когато животът все още не беше изсмукал всички сокове от мен. Трябва да ме разбереш… След тези думи просто станах и си тръгнах, защото ми беше неудобно да бъда на едно и също място с него. Сега не знам дали трябва да кажа на Лена, че страховете ѝ са били правилни, или не трябва да разрушавам семейството на брат ми, докато той реши какво да прави в тази ситуация.
