Преди 5 години се омъжих за Олег, с когото се запознах във втори курс на университета. И двамата работехме на непълно работно време, но разчитахме на родителите си за финансова подкрепа, включително за големи разходи и битови нужди. Моите родители, които бяха по-стабилни във финансово отношение благодарение на успешния си бизнес със зърно, ни предоставиха значителна подкрепа, включително апартамента ни в град с високи цени на имотите. Без тяхната помощ щяха да ни трябват десетилетия, за да си позволим това жилище. Имахме две деца, а аз наскоро се бях върнала на работа от отпуск по майчинство. Животът ни беше прост, но удобен, до голяма степен благодарение на щедростта на родителите ми.
Един ден, докато готвех, майка ми се обади и щастливо ми съобщи, че тя и баща ми отиват в санаториум, за да подобрят здравето си. Включих високоговорителя, обсъдих плановете им и ги посъветвах какво да опаковат за пътуването. Олех подслуша разговора и реагира изключително негативно. Вместо да сподели радостта ми, той изрази гняв и възмущение, че родителите ми харчат парите си за себе си, а не за нас и за внуците си. Реакцията му беше толкова бурна, че той се затвори в стаята, видимо разстроен, че родителите ми са решили да похарчат трудно спечелените си пари за лични удоволствия.
Този инцидент ми показа една страна на Олег, която не бях виждал досега. Поведението му ме отврати: сякаш виждах непознат човек. Сега съм объркана и не знам какво да правя по-нататък. Той е изградил стена от негодувание и недоволство, която изглежда непробиваема. Не мога да си представя да живея с човек, който не признава правото на родителите ми да харчат собствените си пари за себе си. Защо той се е променил толкова много и изобщо има ли право да брои парите на родителите ми?
