Добре, че поне синът ми и съпругата му идваха да ни видят всеки ден. Съпругата на сина ми, Светла, идваше следобед преди работа, поставяше ми инжекции и ми помагаше да обядвам. А синът ми Дима идваше в късния следобед с нови лекарства и храна.
Всъщност със съпруга ми имаме три деца. Най-голямата дъщеря се омъжи и живее недалеч, на 15 минути с автобус, но идва при нас веднъж месечно, за да се похвали пред съседите. Втората дъщеря се роди един ден със сина ми Дима. Всъщност тук със съпруга ми пазим голяма тайна. Отидох да раждам втората си дъщеря, а друга родилка, моя съседка, се отказа от бебето си. А тя имаше толкова добро момче. Със съпруга ми решихме, че трябва да му разкажем всичко. Само аз и съпругът ми знаем, че Дима не е наш собствен син. Никой друг в семейството не знае за това.
И така се случи, че Дима беше този, който най-много се тревожеше за нас. В последните мигове от живота му именно Дима и Светлана бяха до него. След погребението дъщерите се събудиха, спомниха си за наследството, защото съпругът ми работеше усърдно, а ние спестихме всички пари в банковата сметка.Отначало дъщерите ми намекнаха за наследство, но аз се престорих, че не разбирам. Въпреки факта, че Дима изобщо не говореше за пари. И тогава дъщерите ми се осмелиха да ме попитат директно за наследството: -Можеше поне да попитате колко струват лекарствата на баща им. Те бяха скъпи.
-“Ами Дима купи всичко със собствените си пари”, отговориха дъщерите. – “Да, така е. А Дима и жена му използваха собствените си пари, за да купуват храна, идваха всеки ден и бяха там за нас. Сега се запитайте кой трябва да получи парите. Дъщерите ми се изчервиха и си тръгнаха мълчаливо. Със съпруга ми вече нямахме пари, но последното му желание беше да препиша голямата ни къща на Дима, което и направих.
