“О, забравихте да го нахраните!” – възрастната медицинска сестра плесна с ръце, – “Сложиха го в отделна кутия, за да не зарази всички изоставени, мой грях!” Жената взе шишето и бавно тръгна към края на коридора. Лиза, доброволката, я последва, беше първият ѝ ден тук и не познаваше болницата. Влязоха в отделението и това, което видяха, спря дъха на Лиза, а в очите ѝ се появиха сълзи. Шестмесечното бебе от дома за бебета лежеше там съвсем само. Беше очевидно, че детето не се чувства добре, има температура и учестено дишане. Въпреки това бебето не плачеше, а само едва-едва въздишаше.
Децата, които са били изоставени от родителите си, обикновено бързо спират да плачат, за разлика от децата, които лежат тук с майките си. Те могат да хвърлят пристъп на гняв из цялата болница, знаейки, че майка им бързо ще дотича и ще ги защити от целия свят. Ето, плачи, не плачи, никой няма да дойде при теб. Дори са забравили да го нахранят.
Бебето нетърпеливо хващаше биберона с уста – просто беше жадно и то от дълго време. Лиза не можеше да разбере как някой може да забрави за едно безпомощно, болно дете, което е напълно зависимо от теб. “Как можа да забравиш за него?” – неволно избухна момичето: “Замълчи вече! Тя ще ме учи една седмица, а после ще си тръгне!Не можете да следите всички тук. А и никой няма нужда от него.” От този ден нататък Лиза често посещава бебето.
Скоро то се подобрило и дори започнало да се усмихва. След оздравяването му детето е върнато обратно, но Лиза успява да разбере, че то ще бъде осиновено от една двойка. Краят на историята е щастлив. А Лиза се превърна в истинска “болнична майка” за самотните деца, които са хоспитализирани тук. Момичето се убеди, че понякога нежното отношение и любовта могат да направят чудеса – дори ако всичко изглежда безнадеждно. Иска ми се в болниците да има повече добри хора като Лиза!
