Халина се омъжва на 20 години. Не е имала късмет със свекърва си. Тя постоянно настройвала сина си срещу съпругата му. Непрекъснато го уверяваше, че му изневерява и че не си измисля, а че цялото село говори за това. Свекърва ми винаги беше нещастна. Не готвеше добре, не изпираше добре прането, не ме поглеждаше правилно. Винаги имаше много причини за кавги и спорове. Съпругът на Халина работеше в града. Всеки ден тя очаквала с трепет завръщането му. Той я помоли да бъде търпелива още малко, защото в работата му беше обещан служебен апартамент. Халина го направи, но винаги си представяше как ще подреди собствения си кът. Какъв цвят тапети ще сложат по стените, какви съдове ще имат…
Преди да успеят да осъществят мечтата си, Галя ражда момиче, а две години по-късно се ражда и син. Бабата обичала внуците си и се грижела за тях. Междувременно Халина си намерила работа в близката столова. Беше много красива, беше невъзможно да откъснеш очи от нея. Съпругът ѝ започна да плаче сериозно, а майка ѝ продължаваше да му повтаря, че жена му му изневерява. Той започнал да плаче за нея и с течение на времето плачът се превърнал в болест. Понякога я чакаше на работа с надеждата да я хване с някого, но уви. А майка му продължаваше да му досажда, така че той реши да убеди жена си да си остане вкъщи. Но тя не пожела. Заради всичко това съпругът на Галина започнал да пие и почти никога не се прибирал трезвен. Галина не разбирала какво се случва, къде е тя във всичко това, защото през нощта съпругът ѝ бил много нежен с нея.
Един ден съседка съобщи на свекърва ми, че снаха ѝ е била видяна в склада на столовата – и то не сама. Тя веднага отишла да се разправя със снаха си. Последната спокойно отговорила, че там има петима служители и че те приемат и подреждат храната. Но свекървата не спряла дотук и съобщила за всичко на сина си, който бил “пиян” и пребил съпругата си почти до безсъзнание. Поне децата били заспали. На сутринта Халия опакова нещата си и отива в къщата на майка си в съседното село. Но свекърва ѝ и съпругът ѝ неведнъж идвали да я видят и я молели да се върне.
Но Олха била категорична, че няма да ги види. Вече беше страдала достатъчно в тази къща и искаше да живее в мир и без упреци. Тя взе децата със себе си. Минават години и животът на Халия се подобрява. Тя учи за счетоводител и се грижи добре за децата си. Срещнах любовта си. Много грижовен и мил мъж. До него тя беше много щастлива и дишаше пълноценно. Наро ражда две деца. Но един ден научава, че свекърът ѝ е починал. Решила да отиде да го изпроводи за последен път и да се сбогува с него. В края на краищата дядо ѝ бил добър към нея и никога не се намесвал.
Тя пристигна там със собствената си кола, а децата ѝ вече бяха пораснали. Съпругът ѝ се биеше по главата, че я е изгубил заради ръста ѝ и неуместния ѝ рев, а свекърва ѝ се хвърляше в краката ѝ, молейки я да се върне, но всичко беше напразно. Беше твърде късно…
