– “Мамо, толкова ми омръзна от теб, от твоите капризи и глупости! Няма да ти купя нито един от твоите лигавщини! Аз не съм милионер!
И изобщо, скоро ще те вкарам в старчески дом, приятелят ми трябва да се премести при мен!” – изкрещя Мария. Дария Петровна седеше тихо в ъгъла и гледаше надолу. В очите ѝ имаше сълзи, но дълбоко в себе си тя не вярваше, че дъщеря ѝ ще я изхвърли от къщата.
Маша започнала да се отнася толкова зле със собствената си майка, когато Дария Петровна написала договор за дарение на апартамента си. Оттогава майка ѝ се е превърнала за нея в “безполезна старица, на която ѝ е мястото в старчески дом”.
За Дария е било болезнено да получи такова отношение от дъщеря си, на която е посветила живота си. След смъртта на съпруга си тя отглежда Маша сама. Много се стараела дъщеря ѝ да не се нуждае от нищо и в известен смисъл я разглезила.
Но дълбоко в себе си се надяваше, че Маша просто се сърди, но всъщност няма да я остави сама да доживее старините си. Надеждите ѝ бяха попарени, когато един ден, с обичайните си ругатни, Маша започна да събира нещата си.
Дария не искаше да напуска дома си, но буквално я избутаха на улицата. По пътя към старческия дом тя плачеше и мислеше: “Може би не трябваше да я оставям да прави всичко в детството ми? Може би всичко е било по моя вина?
