Олена се събуди рано. Закуси набързо и отиде в градината. Там започна да копае леха за краставици. Уморила се и решила да си почине, затова забила лопатата в земята. Чу тъпо тупване – камък, помисли си тя и реши да го извади от земята.
Вместо камък, тя извади гърне. Елена отвори капака и изтръпна. В продължение на една седмица Елена не можеше да се опомни. Ушите ѝ продължаваха да чуват думите на любовника ѝ: “Съжалявам, но обичам друга.” Как можеше да пропусне този момент и да не забележи? След като си събра багажа, Макс си тръгна и на излизане ѝ напомни, че това е неговият апартамент.
Дава ѝ една седмица, за да освободи апартамента. Преди седмица беше обичала и беше обичана, или поне така си мислеше. Олена не можеше да си позволи да наеме къща и не знаеше къде да се премести. Не можела да отиде при родителите си, тъй като те живеели в едностаен апартамент. Елена се разхождала с дъщеря си, когато телефонът иззвънял. Беше баба ѝ.Тя ги покани на гости. Лена си взе отпуск от работа, опакова нещата си и отиде в дома на баба си. Можете да останете в къщата на баба си за първи път и да подредите мислите си.
Баба ѝ я обича много, тя е прекарала всичките си детски празници с любимата си баба. Ходеше на риболов с дядо си, помагаше на баба си в градината, а следобед плуваше с местните момчета в езерото. Вечер сядали на верандата и баба ми разказвала за своите баба и дядо и за родителите си. Дядо ѝ имал голяма ферма и по време на революцията заровил гърне със злато в градината. Той умира, без да каже на никого къде е скрил гърнето със злато. Родителите й дълго търсили, разкопали цялата градина, но не намерили нищо.
Когато била малка, Елена мечтаела да намери гърне и да заживеят добре. На сутринта Олена и дъщеря ѝ пристигнаха рано в къщата на баба си. Маша беше много уморена и заспа веднага след вечерята. Преди да се усети, Елена беше разказала на своята скъпа и близка приятелка за проблемите си. Баба й я погали по главата с грубата си ръка, точно както в детството. -“Не се притеснявай, скъпа, всичко ще се оправи. Бог няма да те изостави. След разговора с нея Елена се почувства по-добре. Тя се събужда рано сутринта и решава да помогне на баба си. Земята не била готова и баба ѝ трябвало да направи лехи за краставици. Тя заби лопатата в земята и изведнъж чу тъп тътен.
Елена помисли, че е камък, затова се наведе и вместо него намери гърне. Елена извади гърнето, а в него имаше златни монети, леко потъмнели от времето. Елена и баба ѝ не можеха да повярват, че най-накрая са намерили злато. В края на краищата Елена винаги е мечтала да намери това съкровище още като дете. Това е решението на всичките ѝ проблеми. Не напразно се казва, че е така: Не напразно казват: “Не е вредно да мечтаеш, дори е полезно за теб.”
