Един мой приятел ми разказа една история. Всичко това се случило на неин колега. Момичето имало същото детство. Но тя никога не се оплакваше от живота. След това се сдобива с апартамент, който дава под наем, и отива да учи. Живеела безплатно в общежитие, получавала пари за наема на апартамента и това ѝ било достатъчно. След като завършила университета, си намерила добра работа, изкачила се по кариерната стълбица и получила отлична позиция. Тя печелеше много добре. Скоро срещнала млад мъж и се омъжила за него. Работата била там, че сестрата и свекървата на съпруга ѝ не ѝ давали мира. Свекърва ѝ не я харесвала.
Непрекъснато искали пари от съпруга ѝ, а те не стигали, така че тя била единствената, която издържала семейството. А мъжът не вземаше самостоятелно никакви решения. Скоро сестрата на мъжа щяла да се омъжва и те организирали парти за гледане. По някаква причина свекървата решила, че ще направят оглед в дома на това момиче. Разбира се, тя беше против, но в името на съпруга си се съгласи. Един ден на вратата се позвъни:
По време на проверката свекърва ѝ се приближила до нея и ѝ казала да не излиза от стаята, докато гостите не си тръгнат. Представяте ли си да ви кажат това в собствения ѝ дом? Тя се ядоса, много се ядоса и каза на всички гости да си тръгнат, но никой не я чу. Излязла, затворила вратата, оставила гостите вътре и изключила електричеството във входа, а тя отишла до магазина. Когато се върнала, вкъщи нямало никой освен съпруга ѝ. Той не й говореше, но на нея вече не й пукаше, защото отношенията им се бяха влошили. Самата тя искаше да се разведе. Тя е самодостатъчно момиче и няма да се изгуби, нека мисли за себе си.
