Имаме нова съседка в нашата сграда: прекрасна възрастна дама. Реших да се запозная с нея, да й разкажа за нашите добри съседи и за най-близките магазини. Отидох да я посетя, а баба ми седеше на балкона и плачеше. Тя ми разказа историята си: “Имам син, но не съм говорила с него от шест години.
Той сам е взел това решение. Щом се ожени за проклетата си жена, той се промени веднага. Първо, премести се в другия край на града, за да не го безпокоя. Не идваше при мен, не ме посещаваше. Обаждаше се само веднъж седмично, за да се покаже. На рождения му ден изпекох торта и подарък и отидох да ги посетя.
Несръчната му съпруга отвори вратата, погледна ме с презрение и каза: “Ти не си в списъка с гостите. Погледнах сина си, мислейки, че по някакъв начин ще се застъпи за мен. Но той просто скри очите си, не можеше да ме погледне. Затова съпругата му затвори вратата пред лицето ми.
След това престанахме да разговаряме със сина си дори по телефона. Преди това имах тристаен апартамент. Реших да го подаря: защо ми е толкова голям, нали живея сама. Отначало исках да сложа половината от парите в банка и да живея с тях.
Но сърцето ми подсказа, че трябва да го дам на сина си. Разказах му за парите, а той веднага дойде и взе своя дял, без дори да каже “благодаря”. И аз купих този едностаен апартамент с моя дял. Чувствам се толкова самотна и тъжна от цялата тази история. Не виждам сина си, дори не знам нищо за внуците си.
Не искам да гледам телевизия, а какво трябва да правя по цял ден…” Толкова ми беше жал за старата ни съседка, че реших да я посещавам всяка вечер. Така тя отново щеше да се усмихне и засмее. Но не мога да разбера постъпката на сина ѝ. Надявам се, че с възрастта той ще осъзнае каква грешка е допуснал.
