Нашето семейство винаги е живяло скромно. Баща ми боледуваше от тежка болест и всички пари отиваха за медицински прегледи и лекарства. Брат ми и аз разбирахме всичко и не искахме нищо от родителите си. Брат ми беше млад мъж, но взе колата на баща си и започна да кара такси. Радвах се само, че е имал желание да помогне финансово на семейството си.
Изминаха няколко години. Брат ми продължи да кара такси. Беше доволен от доходите си, така че не промени нищо. Решил да се ожени за приятелката си, защото тя забременяла. Нямаше сватба, просто се ожениха, а снаха ми се премести при брат ми да живее с майка ми в нашия апартамент.
Аз ходех в университета, учех, работех и живеех в общежитието. Скоро на брат ми се роди второ дете, а след известно време снаха ми вече беше бременна с третото. Тогава брат ми разбра, че доходите му не са достатъчни, за да издържа голямо семейство, и започна да проси от роднини. Майка ми им даде цялата си пенсия и остана без нищо.
Майката на снаха ми също им помагаше, като понякога дори им носеше храна. Очевидно брат ми и съпругата му имат същите възгледи за живота. Аз имах съвсем други планове. Още от студентските си години започнах да спестявам за собствен апартамент, мечтаех за него. След като се дипломирах, започнах да наемам апартамент и ми стана трудно да спестявам пари. Но уверено преследвах мечтата си. Разказах на майка ми за плановете си, като казах, че ми остава съвсем малко.Мислех, че майка ми ще се зарадва за мен, но всъщност се оказа…
Брат ми разбра, че след раждането на третото им дете няма да могат да продължат да живеят с майка ми, затова реши да вземе ипотечен кредит, но нямаха пари за първоначалната вноска. Тогава майка ми му казала, че аз разполагам с определена сума пари. Той дойде при мен, а аз учтиво му отказах, защото не ми искаше заем. Така или иначе нямаше да си върна парите, затова реших да не рискувам.” Как можеш да изоставиш брат си в такъв момент?
Ти си тяхна кръв, а ги оставяш без дом” – възмущаваше се майка ми. Когато й обясних, че парите са предназначени за апартамента ми, тя добави: “Защо ти е нужен собствен апартамент? Можеш да живееш с мен, но брат ти има повече нужда от него сега. По-късно ще спестиш повече. Освен това няма да се омъжиш, така че не бъди непослушна. Но аз все пак му отказах. Отне ми много време да спестя тези пари, отказвах си всичко, работех на половин работен ден освен основната си работа… Чух много неща за себе си. Майка ми дори измисли наказание за мен:
“Изнеси си нещата от къщата ми, тъй като семейството не е ценно за теб. Бях много обидена, защото винаги съм се опитвала да помагам на майка си. Но брат ми е възрастен мъж, той трябва да поеме отговорност за семейството си.
