Таня беше най-добрата ученичка в началното училище. Ходеше на училище, сякаш беше празник. Никога не закъсняваше и винаги се обличаше много спретнато. Но в гимназията представянето ѝ постепенно започна да се влошава. Започва да получава двойки, а след това и тройки. А закъсненията се превърнаха в навик. След това, в гимназията, Таня напълно спира да учи. Тя дори пропуска уроци. Външният вид на момичето оставяше много за желаене: измачкани дрехи, мръсни обувки, а веднъж дойде на училище със скъсан чорапогащник. За съжаление всичко това довело до подигравки и тормоз от страна на съучениците ѝ.
Таня се държала много тихо и затворено, не говорела с никого, седяла сама. Учителите постоянно ѝ се караха, а класната ръководителка беше много професионална – крещеше ѝ, докладваше на целия клас и я заплашваше, че ще я остави във втори клас. Веднъж дори каза, че няма бъдеще в живота и ще свърши като чистачка на тоалетни. Таня слушаше мълчаливо, като я гледаше с дистанциран поглед. Тя първа си тръгваше от училище и винаги пристигаше със закъснение.
Директорът на класа винаги се чудеше къде бяга през цялото време, защо от отличничка се превръща в неуспяла ученичка, защото я помнеше добре от началното училище. Затова накрая реши да я последва. Разбрал, че тя живее в стара барака с майка си и по-малкия си брат. Той се скри зад къщата и наблюдаваше Таня отблизо. Тя се върна от училище и започна да носи вода в къщата. Виждаше се колко й е трудно да ги носи. После донесе кофите с мръсна вода, изля я и отново потегли към дома. После избяга някъде от къщата. Никита я последва. Оказа се, че тя бърза да вземе брат си от детската градина и е спряла в един магазин, за да купи храна. Докато пазаруваше, Никита реши да разпита момчетата от техния квартал за Таня и семейството ѝ.
.Те му казали, че майката на момичето е болна от доста време и не може да работи. Таня се грижи за нея и брат ѝ, а освен това успява и да работи. Тя работи на половин работен ден като чистачка, като сутрин мете двора им.
След като вижда и чува това, което е видял и чул, Никита се застъпва за Таня, когато учителката за пореден път й крещи с пълен глас и й казва: “Можеш ли поне веднъж да си направиш труда да разбереш защо тя не идва навреме на училище? Единственото, което можеш да направиш, е да й се скараш и да я наречеш по име пред целия клас.” След като чу тези думи, учителката дори се засрами пред класа и не отговори нищо. Разбира се, по-късно целият учителски колектив разбра какво се случва. Учителите ужасно се засрамили от своето безразличие и равнодушие и, за да я компенсират, решили да ѝ помогнат.
Купили всички необходими лекарства за майката на Таня, наели й медицинска сестра и й платили изцяло за услугите в продължение на една година. След това родителите на Никита се включили доброволно, за да ѝ помагат.
Всички бяха щастливи: и майката на Таня, която по-късно много се подобри, и самото момиче, което беше много щастливо за майка си и имаше време за себе си, както и Никита, който през всичките тези години беше тайно влюбен в Таня и много се тревожеше за нея.
