Последните приготовления вече бяха в разгара си. Варвара опаковаше грижливо вещите си, тъй като дъщеря ѝ обещаваше да я заведе в своя град в началото на ноември. Въпреки че не искала да напуска дома си, тя не приготвила дърва за огрев за зимата, тъй като редовно спестявала от пенсията си. През юни дъщеря ѝ Леся взела назаем от нея 15 000 *, като се позовала на временни затруднения и обещала да ѝ ги върне до края на месеца. Въпреки това Леся не разрешава проблема и не връща дълга, когато посещава Варвара през август. Когато тя изразила притеснението си как ще преживее зимата без дърва за огрев, Леся я уверил, че ще я заведе в топъл апартамент в града.
Въпреки че Варвара не искала да тръгва, тя решила да помогне на дъщеря си и събрала гъби, плодове, сирене и зеленчуци, които да вземе със себе си по време на пътуването. Една ноемврийска сутрин Варвара се събужда с усещане за студ, но Леся ѝ се обажда, за да ѝ каже, че не може да я заведе в града, защото майката на съпруга ѝ е решила да остане при тях за зимата.
Леся предлага на Варвара да се премести при сестра си, леля Анна, която също живее сама. Баба ѝ, погълната от мислите си, не слуша Леся. По-късно същата седмица Варвара разбра, че синът ѝ е отвлякъл Анна и тя няма къде да отиде. Обзета от скръб, тя плаче и мисли за сина си, който е починал преди десет години. На следващия ден Варвара е събудена от някой, който чука на прозореца ѝ. Когато го отваря, вижда бившата си снаха Зоя, която не е виждала от десет години.
Зоя бързо преценява ситуацията и разбира, че няма дърва за огрев, а температурата в стаите е същата като навън. Без да казва нищо, тя заведе Варвара до магазина, за да купи необходимото, и след това я отведе вкъщи. Бабата се смути и попита Зоя защо е дошла. Тя обясни, че просто е искала да дойде в селото и да я види. Предишния ден срещнала Леся в града и тя ѝ казала, че Варвара прекарва зимата с Анна. Зоя знаеше вътрешно, че нещо не е наред, и реши да го посети. Оказва се, че е била права…
