Надя не чувстваше нищо, напротив, беше уверена в лоялността и предаността на съпруга си. Затова, когато една вечер Петър се прибрал от работа и спокойно ѝ казал: “Напускам! Тя просто си помисли, че той си върши работата. Единственото, което успяла да попита, било: “Колко дълго ще останеш? Може би на връщане ще вземеш нещо за чай?” “Напускам те завинаги, Надя – казал мъжът, – напускам те. Съжалявам. Отначало имаше неразбиране на ситуацията и пълно отхвърляне. Едва когато Петро си тръгна, той се сбогува:
“Ще се върна за нещата си по-късно. Надя осъзна пълното значение на ситуацията. По някаква причина тя изпитваше отвращение и неудобство дори от името Петро. Колкото и да е странно, изобщо не ѝ се искаше да плаче. Петър не беше дошъл сам да си вземе нещата. Новата му приятелка, Елена, беше с него. Те отвориха къщата със собствения си ключ. И тогава Надя имаше време само да се изненада. Момичето беше на не повече от двайсет години, но имаше много нерви. Още от прага тя каза: – Петрушик, виждам, че няма да е възможно да вземем всичките ти вещи наведнъж. “Добре ли е, че съм тук?” Надя отвърна: “Как смееш изобщо да влизаш тук?” “Нямаш никакъв шанс да се състезаваш с мен – отвърна Елена спокойно, – така че изсмучи се и пусни Петрушка.
– Така че вземи тази Петрушка – изкрещя жената, – и се махай оттук! Този ден Петър не успял да отнесе нищо. Той едва успял да защити годеницата си от законната си съпруга. Надя дори изглеждаше, че е заспала. Всичко беше толкова невероятно, че тя си помисли, че ще се събуди, ще погледне през прозореца и този сън никога няма да се сбъдне. Но много скоро я очакваше още по-голяма изненада. Надежда работила като медицинска сестра в продължение на два дни. Един ден се върнала след почивен ден и намерила къщата си полупразна.
Или по-скоро повече от полупразна. Съпругът ѝ бил взел всичко. Дори бижутата и парфюмите, които наскоро ѝ бил подарил. Беше твърде много. Не само че е напуснал в един момент, без обяснение, едно младо момиче. Имал е съвестта да я заведе в къщата, където е била съпругата му, уж за да си вземе нещата. И накрая да изнесе съвместно придобития имот на чистачките.
Надя седна на единствения разнебитен стол и се разплака. Но, както се казва, тук нямаше да има щастие, а нещастието помагаше. Някой почука тихо и вратата се отвори: “Хей! Ти вкъщи ли си, мога ли да вляза? Влезе Михайло Прокопович, бащата на Петро. Надежда погледна свекъра си с насълзени очи и се разплака. Факт е, че Прокопович беше зашеметен от това, което видя и чу.
Старецът никога не би могъл да си представи, че единственият му син ще се окаже такъв. Два месеца по-късно Надежда и Петър се развеждат. Времето в този ден беше облачно и влажно, точно като настроението на Петър, който стоеше на верандата на къщата със съпругата си Елена. Момичето продължаваше да го дърпа: “Не забравяй да кажеш на съда, че претендираш за една трета от къщата! И все още притежаваш земята на градинския парцел!” – “Просто млъкни!” – отвърна мъжът. Точно тогава до сградата се зададе чисто нов Нисан с Надя зад волана.
Красиво облечена, със стилна прическа и умерен грим, жената мина покрай смаяната двойка и навлезе в дълбините на двора. Оставяйки след себе си едва забележима следа от скъп парфюм… След като Михаил Прокопович разбра за предателството на сина си, той беше, меко казано, в лошо настроение. После, след като се успокои и размисли, той направи следното. Преписал цялото си движимо и недвижимо имущество на Надежда. Имал прилични доходи, защото имал собствен бизнес, макар и малък. Винаги е помагал добре на децата си.
Но искаше да им остави по-голямата част от имуществото и спестяванията си като наследство. Но се случило така, че синът му не оправдал надеждите и доверието му. Затова дядото решил, че ще е справедливо да даде всичко на снахата и внука си. Той лично избрал новата кола за Надя. Когато ѝ я подарил, казал: “Това е за теб, дъще, като морална компенсация за сина ми.
