– “Аня, приготви се, баща ти пристигна. Леля Зина заведе Аня при баща ѝ. Тя не беше готова да го нарече баща. За първи път го е видяла преди две седмици, когато майка ѝ е била откарана в хоспис.” – Той погледна Аня със строг поглед: “Здравей, Аня. Аз съм Лина, а това е Даник, твоят брат. Аня седна на пода и започна да плаче.
– Не плачи, скъпа, не те обиждам – каза майка ѝ и я прегърна. Две седмици след тази среща майката на Ани почина. Тя не разбираше какво се е случвало през тези дни, но ясно си спомняше, че нежният глас на Лина я съпровождаше всеки път. Аня изрази желание да продължи да живее с леля си Зина, но баща ѝ не позволи това. – “Аня, съжалявам.
Но знай, че винаги можеш да се върнеш тук. Баща ѝ дойде и я прибра.” – Аня, здравей. “Хубаво ли си пътувала?” – попита Лина – “Но остани тук” – баща ѝ я бутна в гръб – “Ще спиш известно време при брат си, а после ще измислим нещо. Чувствай се като у дома си. Лина се отнасяше добре с Анна. Правеше ѝ закуска, купуваше ѝ всичко необходимо и ѝ помагаше с домашните. На свой ред Аня ѝ помагаше в къщата, дори без да я моли.
Когато за първи път я видя да чисти пода, Лина я похвали толкова много, че бузите ѝ дори се зачервиха. Лина се опитваше да се държи с нея като с Данка, но тя не се опитваше да замени майка си. Ти имаш само една майка. Опитай се да не я забравяш.
Ако ми позволиш, мога да ти бъда приятелка. Всичко се промени драматично, когато бащата на Ани се разведе с Лина. Той не можеше да понася Аня, затова реши да я изпрати при майка си. Аня, няма да те оставя – каза Лина със сълзи на очи, – не се страхувай. Баба ти е възрастна жена и има нужда от грижи. Не се притеснявай, аз няма да спра да ходя да я виждам.
.Не заради баща ти, а заради теб. Ти си твърде млада за такива неща и трябва да учиш. След училище можеш да дойдеш при нас с Дима за няколко часа, без баба да забележи. Нека това да бъде наша тайна. Баба беше стара, разбира се, но тя измори Аня. Каза на Ани да окачи на стената разписанието на часовете и обажданията и всеки път, когато закъсняваше дори с пет минути, й правеше сцени. Тя беше пораснала и беше време да избере къде да учи. – “Искам да уча в колеж. -Кой те попита?
