Седях в любимото си кафене и дочух разговор между две възрастни приятелки, седящи на масата зад мен – Зоя и Надя, които очевидно си наваксваха с живота много години след последната си среща. Ти ли си там? Как си? Толкова много години са минали!” – възкликна Надя.
Зоя каза, че има двама внуци близнаци, но не ги е виждала от осем години, защото дъщеря ѝ Лера се е преместила в Норвегия. След развода си със Серхий Лера сякаш беше забравила майка си и Зоя беше много разстроена от отношението на дъщеря си към нея. “Всичко е наред, важното е внуците ти да са здрави! Ти си щастлива баба!” – каза Надя, на което Зоя отговори със смесица от радост и тъга:
– Разбира се. Когато Лера си тръгна, Сергей се премести при мен… Той ми е като син, а сегашното му семейство – съпругата му и двегодишният му син – са моето семейство. В тях намирам радостта си. Надя на свой ред разказа за семейното си положение, споменавайки заминаването на съпруга си заради по-млада жена: ”
Животът понякога ти поднася такива изненади…” – каза тя. Зоя, която е овдовяла много млада, признава, че е прехвърлила цялото си имущество на зет си, като не е оставила нищо за дъщеря си. Що се отнася до Лера… Нека си живее в нейната Норвегия, да не се интересува от мен и моя живот. По време на разговора стана ясно, че и двете жени са намерили сили и спокойствие в неочаквани ситуации, което показва сложността и устойчивостта на човешката природа.
Страшно е да си помислим какво може да издържи един крехък човек на слабите си рамене! Когато си тръгвах, погледнах назад, за да видя тези жени, чиито истории ме завладяха толкова много, че останах в кафенето още един час, но не можах да различа Зоя и Надя. Историите им ми се сториха интересни, тъй като отразяват как обикновеният живот може да бъде изпълнен с необикновени изненади и промени. Но именно това го прави интересен, нали?
