Преди няколко години разбрах, че съпругът ми е имал афера, в резултат на която се е родило дете. Разкритието дойде чрез съобщение в социалната мрежа от любовницата му, което случайно прочетох първа.
Първоначално съпругът ми отричаше бащинството на детето, като твърдеше, че едва ли е познавал жената. След 4 години най-накрая стигнах до дъното на истината и потвърдих, че детето, което сега е на 5 години, наистина е негово. Момчето е осиновено от настоящия съпруг на тази жена, а съпругът ми отказва да го признае, твърдейки, че детето вече си има баща.
Това откритие беше емоционално изпитание за мен, особено като се има предвид, че научих и за естеството на аферата и обидните забележки на съпруга ми към мен.
Имаме двама сина, на 7 и 5 години. Смятам, че за тях е важно да знаят за своя полубрат и да имат поне някаква връзка с него. Запознах се с момчето и майка му и въпреки обстоятелствата изпитвам симпатия към тях.
Майката е отворена за бъдещо общуване между децата, но иска да изчака синът ѝ да навърши 18 години, за да може сам да вземе решение. Аз също се разкъсвам между това кога и как да представя децата си.
Притеснявам се, че твърде дългото изчакване може да доведе до неприязън или недоразумения между тях. Сега обаче не е лесно да се организира среща, тъй като живеем в различни градове. Засега се замислям на каква възраст и в каква обстановка трябва да се осъществи такова запознанство, ако изобщо се осъществи?