Майка ѝ оставя малката Олечка с баба ѝ и заминава да работи в чужбина. Но там се омъжила и за дълго време забравила за дъщеря си. Двамата се срещат едва 19 години по-късно.

Когато бащата на Оля научава за бременността на любимата си, той веднага бяга от нея. Той нямаше намерение да създаде семейство с нея. Мама се опита да накара Светлана да се омъжи, но после се успокои. Какво да правят, те ще я отгледат. Баба ѝ помагаше на Светлана за всичко. Само баба ѝ носеше пари в къщата, а дъщеря ѝ оставаше вкъщи с детето.

Ясно е, че не са живели добре. Един ден Светлана срещнала своя приятелка от училище. Тя дълго време пътувала до Полша, за да работи. Приятелката обещала да вземе Светлана със себе си, ако тя пожелае. Тя щяла да изкарва пари и да изпраща пари на майка си. По това време малката Оля била на година и половина. Майка ѝ не искаше да пусне дъщеря си, сякаш усещаше, че това ще е за дълго.

Но Светлана всячески се опитвала да я убеди. Обещала да помогне с пари, само ако майка ѝ я пусне да си отиде. Отначало тя изпращала пари вкъщи и Лариса Петровна станала по-весела.

Така тя можеше да купи дрехи за Олечка. А после, вместо пари, бабата получила съобщение, в което Светлана се хвалела, че си е намерила мъж и ще се омъжи за него. След това дъщеря ѝ написала, че мъжът ѝ не ѝ позволява да вземе парите му и тя вече не работи. Така Лариса Петровна и Олечка останали да живеят заедно. Жената трябваше да работи с пенсията си.

Не я уволняват от работа, защото разбират, че внучката им трябва да си стъпи на краката. Оля нямаше друго семейство освен баба си. На четиринадесетгодишна възраст тя разказала на момичето цялата истина за родителите си. На двадесетгодишна възраст тя се запознала с майка си. Тя дошла да поздрави баба си за рождения ѝ ден. Оля видяла една красиво облечена жена да седи на масата. Това била майка ѝ. Оля се почувствала неловко.

Толкова много беше мечтала да се срещне с майка си, а ето че се беше изправила пред една странна леля, която не предизвикваше никакви чувства. Мама беше останала при тях за една седмица и след това щеше да замине. Тя покани Оля на гости. В края на краищата тя вече имаше две сестри там. Те все още не са се запознали. Но Оля отказа. “Не мога да оставя баба си сама”, каза тя. Това беше краят на тяхното познанство. Майка ѝ никога не се върна. Оля се омъжи. Започнали да живеят в къщата на баба ѝ. Лариса Петровна много се радва, че внучката ѝ не я е изоставила на стари години.

Related Posts