Наталия е израснала в селото и обича да живее там. Всички млади хора бяха като нейни собствени братя и сестри, обичаха да се разхождат заедно в гората, покрай гората. Всички съседи се познаваха и бяха толкова добри. Наталия не можеше да си представи по-добър живот от този в селото.
Но се притесняваше, че напоследък родителите ѝ говореха тихо, обсъждаха се и се гледаха един друг. Накрая те казаха на Наталия, че ще трябва да се преместят в града завинаги. Защото на баща ѝ били предложили добра работа и в града щяло да им е по-добре.
Наталия не искаше да направи това, не беше готова да остави приятелите си, особено Миша. Той беше неин съсед, няколко години по-голям. Винаги я защитаваше, помагаше ѝ за всичко. Наталия беше лудо влюбена в него. Но нищо не можеше да се направи, те се изнесоха. В града Наташа тръгна на училище, а после я приеха в един институт.
Там тя се запознава с Игор, сина на най-добрия приятел на баща ѝ по работа. Семейството на Игор било доста заможно и самият той много харесвал Наталия. Родителите ѝ постоянно ѝ намекваха, че не бива да пуска Игор, защото няма да намери друго момче като него. Игор беше много срамежлив и това дразнеше Наташа. Няколко пъти той я викаше в едно кафене, като казваше нещо тихо под носа си. Наталия се отегчи от него.
А след като завърши института, се случи нещастие – бащата на Наташа почина. Семейството на Игор помогна за погребението. Майка ѝ проведе сериозен разговор с дъщеря си, като каза, че не могат да живеят без семейството на Игор и че тя не може да намери по-добър вариант, затова трябва да се съгласи да се омъжи за него. Но Наталия се съпротивляваше на това и цяла нощ ридаеше във възглавницата си.
И тогава решава, че наистина иска да види своето село, мястото на своето детство. Тайно от майка си тя заминава. Наталия тръгнала по улиците и не разпознала селото си. Всичко се беше променило толкова много, асфалтът беше положен, къщите бяха ремонтирани.
А хората бяха непознати. Наталия се приближила до къщата си, а тя се била променила толкова много, в нея живеели непознати хора. И тогава тя много искаше да види Миша, може би той вече беше женен и имаше деца. Но краката ѝ я отведоха да се срещне с първата си любов. Наталия изкачи стълбите и един висок и широк мъж ѝ отвори вратата. – “Кого искаш?” – попита той строго. – “Мислех, че Миша живее тук, но сигурно се е преместил. – “Наташа, ти ли си? Толкова отдавна те чакам! Същата вечер Наталия остана при него.
Миша ѝ разказа, че когато се върнал от армията, погребал родителите си, а след това отишъл да работи в една местна фабрика. Затова останал в селото и никога не се оженил. Никога не е изкарвал Наташа от ума си. Наташа също призна, че не би могла да изгради живота си с никой друг освен с него. Нищо чудно, че сърцето ѝ я теглеше обратно към селото.