Когато Арина е малка, родителите ѝ се развеждат. Баща ѝ не се жени повторно и момичето остава да живее с майка си. Няколко години по-късно майката на Арина се събира отново с бившия си приятел.
Сергей се отнасял доста добре с Арина, но в отношенията им все още имало известна студенина. Въпреки това те бяха щастливи с майката на Арина и наистина се обичаха. Когато на Арина се роди по-малък брат, отношението на майка ѝ към Арина се промени. Цялото ѝ внимание започна да се насочва изключително към малкия Сергей.
Когато Арина постъпва в университета, тя започва да прекарва малко време вкъщи и се прибира само да спи и да пише домашните си. Мечтаела да си намери работа и да се изнесе възможно най-скоро, защото се чувствала напълно не на място вкъщи. Няколко години по-късно Арина си намира работа, омъжва се и ражда дъщеря.
Скоро след това Арина и съпругът ѝ се преместват в столицата заради неговата работа. Точно по това време по-малкият брат на Арина постъпва в университет в столицата. Майка ѝ започва да убеждава Арина да позволи на брат ѝ да живее при тях по време на следването си.
Арина се съгласява. През цялото време, докато Сергей живеел при тях, родителите на Арина идвали често на гости и носели различни подаръци. Когато Сергей се преместил в апартамент под наем, родителите му сякаш забравили за Арина.
Година по-късно родителите му купуват кола. Но когато семейството на Арина има финансови затруднения, те отказват да ѝ помогнат, въпреки че разполагат с пари. След такова отношение Арина се заклела, че никога повече няма да помага с нищо на родителите си или на брат си.
Ако само брат ѝ е важен за родителите ѝ, ако той получава всичко, то нека се грижи сам за родителите ѝ в старините им. Според момичето това би било справедливо. През целия си живот е била принудена да търпи неравностойно отношение, макар че искрено не разбира как може едно дете да бъде обичано повече от друго.
