– Наташа, можеш да правиш каквото си поискаш с тази къща. Можеш да я продадеш или да живееш там сама. Аз не искам да се занимавам с това – каза й брат й по телефона. Андрей има вила, но ние нямаме. Затова ще отидем там за лятото – каза й съпругът й. – Гриша, ти не познаваш жената на Андрий. Къщата на мама е стара. Те не я искат в това състояние.
А когато ние с теб ремонтираме всичко там, Галина веднага ще се притече да си поиска своя дял”, въздъхна Наталия. Бяха минали шест месеца, откакто майка им почина. И така Наталия и Григорий дойдоха в селото. Докато почистваха, Наталия намери една кутия. И в нея намери писмо от майка си.
“Наталия и Андрей. Когато ме няма, не се карайте. Наталия, оставям ти обеците и пръстена си, а Андрий – пръстена на баща ти. Има банкови сметки на вашите имена. В тях всеки от вас има по 100 000*Имам една молба към вас – не продавайте къщата. Дайте я на някой, който има нужда от нея. Мария се грижи за мен през последните шест месеца. Къщата ѝ е много стара. Дайте къщата на нея. Тя е самотна. Мария ми помогна и аз искам да помогна на нея…” Андрий беше щастлив да чуе писмото на майка си: “Тя го измисли добре.
Аз самият не исках да се отказвам от къщата на родителите си. Подкрепям те и съм готов да подпиша всички документи”, каза брат му въпреки възраженията на съпругата му. Мария отказа да се премести. “Ще доживея живота си тук.” “Леля Мария, нека те преместим в нашия град. Какво можеш да правиш тук сама? И така те го направиха. Мария се премести да живее при Наталия.
Тя преписа къщата си на нея и на Григорий. Лелята на Мария почина една година по-късно. Григорий и Наталия събориха старата ѝ къща и построиха на нейно място нова, малка, но уютна къща, в която идват да прекарват лятото. По желание на майка им те подаряват къщата на родителите си на младото семейство.
