– “Дядо, искам ти пръв да знаеш – ще се женя!” – гордо каза Михаил. “Родителите ми знаят ли?” – попита Семьон Макарович, като остави чашата си настрана. Сигурно се досещат, но не са сигурни.” – А коя е твоята избраница? – Анна Мирошниченко. – А как се казват родителите ѝ?
– Бащата е Петро Игнатович, а майката – Светлана Семеновна. – А бабата на любимата ти случайно не се казва Елена? – Не знам, дядо… “Ирония на съдбата! Веднъж Игнат Мирошниченко взе годеницата ми Олена направо от сватбата. А сега внукът ми се жени за внучката на най-големия ми враг. Дали това е просто съвпадение? Не, не може да бъде” – помисли си старецът
… Анна, тъмнокоса и кафявоока, не остави никакво съмнение чия внучка е. За миг Семьон Макарович дори си помисли, че Елена стои пред него. “Прилича точно на нея!” – помисли си старецът. “Внучке, как се казват баба ти и дядо ти?” – попита той момичето. “Дядо ми се казваше Хнат, а баба ми – Елена. “Наташа, помниш ли, че ти казах, че булката ми беше отвлечена от сватбата ми – попитал старецът дъщеря си. И какво?” – Анна е тяхна внучка.
– Татко, няма да ми разказваш тази история, нали?- Не – попита Наталка малко по-късно. Разбира се, че не. Дори няма да кажа на никого за това. Защо да разстройвам младите… Сватбата продължи както обикновено. Гостите ядяха, пиеха и танцуваха.
Прекарваха времето на живота си. Семьон Макарович гледаше щастливите лица на младоженците и си мислеше: “Иска ми се моята Ирина, Игнат и Елена да са тук. Щяхме да се радваме заедно на щастието на нашите внуци. Това е ирония на съдбата.” “Макарович, ти каза ли нещо?” – попита зет му, който седеше до него. Оказа се, че Семьон Макарович го е казал на глас, когато е мислил за това. Не е хубаво да се пие. Горчиво е. – Той пое глътка въздух и изръмжа: – Горчиво!