Синът ми винаги е бил добро момче. Има университетска диплома, намери си добра работа веднага след дипломирането си, беше повишен и все още уверено се изкачва по кариерната стълбица. Ваня понякога молеше за помощ, но само по отношение на готвенето и прането. Често му казвах, че е време да си намери жена, като казвах, че има толкова много момичета, които те преследват. А и аз исках да имам внуци.
Накрая дойде най-важният ден за мен. Ваня реши да ме запознае с бъдещата си снаха. Не можех да си намеря място от вълните на радостта. Ваня доведе Кристина, но аз бях малко объркана, защото Кристина изглеждаше много по-млада от Ваня. Оказа се, че е на 19 г. Това беше странно за мен, възрастния човек, но уважих избора на сина си и не им попречих.
Седнахме на масата и започнахме да говорим за съвместното им бъдеще. Ваня каза, че все още не са планирали сватба, че не бързат. Няколко седмици по-късно обаче Иван съобщи, че Кристина е бременна, и те решиха да се оженят възможно най-скоро. Честно казано, едната новина беше по-добра от другата. От самата Кристина научих, че майка ѝ е починала при раждането и тя е била отгледана от баща си.
Ето защо решихме като семейство да помогнем на младата си снаха с избора на рокля, обувки и изобщо с организацията на сватбата. След сватбата им предстоеше отговорен, възрастен живот. Снаха ми ме обичаше и аз бях чест гост в дома на младоженците. Но не обичах да оставам там за дълго, за да не се намесвам в личния им живот.
Всичко беше наред, с изключение на това, че бременността беше много трудна за Христина. През последните месеци тя едва се държеше на краката си, бебето беше голямо. Беше решено да я настанят в болница, където се чувстваше по-комфортно и беше под постоянното наблюдение на специалисти. Лекарите решиха да направят цезарово сечение.
Датата на раждането вече беше известна. И така, дългоочакваният ден настъпи. Всичко минало добре. Лекарят излезе от отделението и каза, че синът ми е станал баща на красиво момиче. Няколко седмици по-късно се върнахме у дома с Кристина и нашата принцеса.
Христина ми повери бебето и аз се грижех за него, къпех го и го хранех. Снаха ми беше щастлива. Така ми се струваше. В един на пръв поглед обикновен ден Христина дойде при мен, подаде ми бебето и каза, че не може повече да го понася. Снаха ми каза, че е искала да си пробие път в света чрез брак, но е променила решението си. Накрая снаха ми каза, че дъщеря ѝ ще ѝ липсва.
Тя опакова една малка чанта с дрехи и напусна къщата. Меко казано, бях изпаднал в ступор и не разбирах какво се случва и какво казва тя. Оставаше фактът, че Кристина току-що си беше събрала багажа и си беше тръгнала. В момента живея в апартамента на Ваня, той работи по цял ден, а аз се грижа за внучката си. Ваня много обича дъщеря си и винаги намира време да си играе с нея. Кристина все още не се е свързала с нас, но нямаме надежда, че ще го направи. И ние не я чакаме.
