Майка ми ме изпрати в дома на баба ми и напълно забрави за мен. Но скоро баба ми се разболя и ме заплаши сиропиталище.

Баща ми напусна майка ми, когато бях на две години. След това той рядко ме посещаваше, но все още подкрепяше финансово майка ми. Майка ми ме роди в ранна възраст. Когато бях на пет години, тя се омъжи. Оказа се, че тя е отвела съпруга си далеч от семейството. Отношенията ми с доведения ми баща не се получиха веднага. За него беше трудно да приеме чуждо дете.

Скоро майка ми забременя от него и роди син. След това нещата ми бяха опаковани и изпратени при баба ми. Майка ми каза, че това е само за уикенда. И аз, като наивно малко момиче, ѝ повярвах.

Но тя никога не се върна за мен. Липсваше ми майка ми, но тя дори не ме посещаваше. С течение на времето я преодолях. Когато бях на десет години, баба ми се разболя много тежко. Беше ясно, че не ѝ остава много време.

Много се страхувах, че ще попадна в сиропиталище, затова реших да се свържа с баща ми. Не общувахме много, но той ме прие в семейството си, когато баба ми почина. Освен мен там беше и доведеният ми брат. Мащехата ми се отнасяше много добре с мен, сякаш бях нейна собствена, и с течение на времето се привързах към нея.

Чувствах се добре в семейството на баща ми. По-късно леля ми Оля замени майка ми. След като завърших училище, се преместих в общежитие. На двадесет и две години се запознах с едно момче и се влюбих в него, без да се замислям, и започнахме да мислим да се оженим. Но преди сватбата го хванах да ми изневерява.

Беше много болезнено. Изхвърлих го. След като се разделихме, стана ясно, че съм бременна. Бившият ми съпруг беше щастлив, че има син, и често го посещаваше. Аз не го спрях. Когато синът ми стана на три години, се омъжих за Сергей. С течение на времето започнах да забелязвам, че той се отнася зле с детето ми. В крайна сметка се оказах пред дилема: или синът ми, или Сергей. Бях в същата ситуация като майка ми, но за разлика от нея избрах детето си.

Related Posts