Миналата седмица майка ми ми дойде на гости в Коломия. Тя донесе домашно приготвена храна от селото, за да можем аз и малкото ми дете да ядем здравословна и прясна храна. След като остана при нас три дни, майка ми реши да се върне. Тя вече е на 70 години, аз съм нейното покойно дете и всеки път, когато пътува насам-натам, не ѝ е лесно. Когато пристигнахме на автогарата, забелязах, че се чувства зле. “Дъще, не се чувствам добре”, каза тя. “Да се върнем в болницата и да останем в града още един ден!”, предложих аз.
Беше трудно да я убедя. Тогава реших да се обърна към шофьора на автобуса. Отидох при него и го помолих: “Моля те, погрижи се за майка ми, тя не се чувства добре.” “Може би е по-добре да не ходим?” – попита той – “Тя е много упорита.” “Добре, не се притеснявай. Когато автобусът тръгна, не можах да си намеря място, където да седна. Дори не се прибрах вкъщи, а седнах в парка. След известно време телефонът звънна. – Това е Олех, шофьорът на автобуса. – Какво става? – Не се притеснявай, всичко е наред. Майка ти се влоши по пътя, заведох я в болницата.
Сега ще ти дам лекар. След това лекарят вдигна телефона. – Трябва да си благодарен на този шофьор. Още малко и можеше да се стигне до катастрофа.
Представете си, че той се беше отклонил от маршрута и беше закарал майка ви в болницата заедно с всички пътници. Мама едва не получи сърдечен удар. Оставих детето си и отидох при нея. За щастие всичко беше наред. Тогава твърдо реших, че непременно ще намеря шофьора.
В Коломия разбрах името му и го изчаках, като му купих нещо вкусно за подарък. “Защо?” – учуди се той. “Защото хора като теб трябва да се уважават.” “Искам само едно: някой да направи същото за майка ми. Този шофьор ме трогна дълбоко. Такива хора са истински герои и действията им трябва да са пример за всички.