Олха Захаривна беше останала при сина си за един месец и се готвеше да се върне, когато си спомни, че синът ѝ не ѝ е показал изненадата. Тогава синът ѝ я повика до прозореца и тя изтръпна…

Олга Захаривна живееше сама. Съпругът ѝ отдавна е починал, а синът ѝ се е преместил в далечна страна и рядко се връща. Градът им е индустриален, с много фабрики и лоша околна среда. Дали заради това, или заради носталгията по дома, Олга Захаривна започнала често да боледува. Синът ѝ Егор ѝ се обаждал често и я канел да я посети. Внукът ти вече е на три години, а ти още не си го виждала. Тук имаме такава природа, такъв чист въздух. Не като смога във вашия град. Наталия иска и ти да дойдеш. – Добре. Ще помисля – съгласи се накрая Олга Захаривна… – Иди, разбира се, Оленка – каза й съседката, баба Настя.

Олга Захаривна решава да отиде при сина си с влак. “Чудя се за каква изненада говореше Егор? Дали не ставаше дума за тези планини?” – помисли си жената, докато гледаше красивия пейзаж през прозореца на влака. Планини, езера… Олга никога не беше виждала такива картини. През цялото време на пътуването пейзажът я радваше и възхищаваше. Егор имаше селска къща. На фона на планините.

Прекрасна гледка. А прозорецът на стаята ѝ гледаше към езерото. Това беше истински рай. Внукът Андрий веднага се залепи за баба си. Той следваше опашката ѝ. Сутрин двамата излизаха на разходка сред природата. Бабата и внукът събираха цветя и билки. Снаха ми Наталия също беше щастлива да види свекърва си. Тя усърдно се учеше на кулинарната мъдрост от Олга Захаровна. Мина един месец.

 

“Олга Захаровна, останете при нас по-дълго – помоли снахата свекърва си, – а ти къде бързаш, мамо? “Ами кой те чака там – каза синът ѝ. – Сине, не искам да те притискам. От един месец живея при теб, време и чест е да знаеш” – упорстваше Олга Захаровна. Прекарах си чудесно.”

“Изненадата не е в “чудесното време” – усмихна се синът. Майката се приближи до сина си, който стоеше до прозореца. “Виждаш ли онази къща?” Той посочи красивата сграда в съседство. “Красива е!” – възхити се Олга Захаривна – “Това е изненадата. Тя е твоя, мамо… Каква благословия е да имаш семейството си наблизо, а красивата природа

Related Posts