Сега съм на 24 години и уча, за да стана дипломат. Но когато бях на 10 години, в семейството ми се случи неприятна ситуация. Баща ми дълго време изневеряваше на майка ми и в един момент се съвзе и я напусна. Майка ми и аз останахме сами и тогава бях много притеснена. Липсваше ми баща ми. Месец по-късно той се появи с новата си съпруга и поиска дял от апартамента от майка ми. По закон той трябваше да получи една стая.
Той реши да продаде своя дял. Не го интересуваше с кого живеем в съседство, аз не познавах баща си. Той много се промени, като живееше с тази жена. Майка ми прие тази ситуация спокойно, за разлика от мен. Когато купувачът на стаята и наш бъдещ съсед дойде, всички стояхме в коридора и я чакахме. Майка ми говореше на баща ми: “Трябва да се срамуваш, не си похарчил и една стотинка, за да купиш този апартамент.Реших да поискам дял.
На теб не ти пука с кого живее дъщеря ти. – Защо трябва да се срамувам, по закон трябва да имам дял в апартамента. Това е всичко. – За каква съвест говориш? Трябват ни пари, за да си купим собствен апартамент. “Събуди се, глупако, в XXI век няма съвест – възмути се страстната приятелка на баща ми. Искаше ми се да се нахвърля върху нея и да я одраскам по лицето. Имахме късмет с нашата съседка. Варя беше с десет години по-голяма от мен.
Тя помагаше на майка ми в домакинската работа и станахме едно семейство. Обичах да разговарям с нея след училище, обсъждахме момчетата, новите телевизионни предавания, говорехме за всичко.
Така живяхме през следващите 6 години. През това време Варя спестяваше за собствен апартамент, а майка ми спестяваше, за да купи своя дял в нашия апартамент. Варя се премести, но ние все още поддържаме връзка.Година по-късно получихме новината, че баща ми е починал. Не ми беше тъжно, не ми пукаше. Не го бях виждала повече от 7 години.
Майка ми каза, че сега по закон ¼ дял от апартамента, в който живееха баща ми и новата му съпруга, трябва да отиде при мен. Отидох да оформя документите. Преди да отидем в адвокатската кантора, съпругата на баща ми реши да поговори с мен: “Момиче, защо не се откажеш от своя дял?
Ти и майка ти не сте похарчили нито една стотинка, не те ли е срам да вземеш това, което не е твое?” – По закон е така. Обърнах се и отидох в кантората на адвоката. Съставихме всички документи и аз продадох стаята в нейния апартамент. Сега тя може да изпита от първа ръка какво е било за мен и майка ми. Както пише Марио Пузо в любимия ми роман “Кръстникът”: “Отмъщението е ястие, което трябва да се яде студено”.
