Лиуда има три деца. Най-голямото се казваше Петя, а Люда го обичаше най-много и винаги го изтъкваше сред останалите деца. Защото Петя беше най-умният. Когато тръгна на училище, той вече знаеше да чете и да смята. Тогава учителите решили, че ще е по-добре да преместят момчето веднага във втори клас.
Така че Петя прекарваше целия ден в работа над учебниците си, решаваше задачи, учеше много. Другите деца не го разбираха. Вторият син на Люда се казва Иван. Той не обичал да учи. Колкото и да гледаше на по-големия си брат, Иван не можеше да седи на бюрото, искаше да играе на топка или да тича наоколо с момчетата. И тогава имаше най-малката дъщеря, Ирохка. Тя беше тихо и спокойно момиче, което си стоеше вкъщи и бродираше.
Но единственото нещо, което я ядосваше, беше, че двамата с Иван трябваше да вършат цялата домакинска работа, а Петя изобщо не можеше да се докосне до домакинството. Луда казваше на децата, че Иван трябва да сече дърва, Ирочка трябва да приготви вечерята, а Петя може да седи с книгите си.Когато децата се възмущаваха, Люда ги караше да решат уравнението.
След 5 минути те захвърляха учебниците си и започваха да се занимават с домакинска работа. Всички съседи осъждат Люда, като казват, че тя е разглезила Петя, която не правела нищо вкъщи. Единственото, което умее да прави, е да разлиства книги. Но Люда нямаше нищо против. – “Петя ще си отиде и ще те остави, а той няма да може да върне парите на майка си” – казаха съседите. А Петя наистина отиде в града след училище, за да учи в университет. Отначало той много пишеше на майка си за напредъка си.
Но когато започнал да работи, писмата му ставали все по-редки. Хората се страхували да приемат това, което им казвали съседите. По това време Ирохка се е оженил и се е преместил в съседно село. Само че Люда не харесвала зет си, той бил голям мечтател.Винаги е искал да отвори пекарна, но само е говорил за това, без да прави нищо.
Иван работеше като тракторист, изкарваше добри пари и ремонтираше къщата си. Той не бързаше да се жени. И един ден до къщата на Люда пристигна луксозна кола. Петя слезе от нея. Майката се втурна към сина си и започна да го прегръща. Той обаче не я забравил и се върнал в родното си село. Иван излязъл навън със завист в очите, че брат му има такава кола. – “Купил си хубава кола. Можеш да кажеш, че е скъпа. – “Не е моя, сега е твоя, братко”,
каза Петя. Петя даде на сестра си Ирина и съпруга ѝ пари, за да построят пекарна. И предложил на майка си да се премести с него в града. – “Но как да напусна къщата?” “Нека Иван да живее в къщата, той по-бързо ще доведе булката в къщата. А ти ще останеш при мен в града, на теб, майка ми, дължа всичко, което имам, за всичко. Съседите погледнаха със завист колко щастлива е Люда, която събираше нещата си, тъй като най-големият ѝ син я отвеждаше в града.