През есента Артьом и Елена искат да се оженят. Красива, неразделна двойка. Те винаги бяха заедно. Разделяха се само веднъж на няколко месеца – той учеше за шофьор в града, но дори и тогава идваше всеки уикенд, за да види любовта си. Не постъпи в армията – не беше годен.
Лелята на Олена, която вече се беше пенсионирала, я уреди на работа като секретарка в престижно заведение веднага след училище. И личният ѝ живот сякаш се беше уредил.Всички се възхищаваха на тази прекрасна двойка. Артьом беше висок, широкоплещест, атлетично сложен мъж.
Имаше големи черни очи и коса с цвета на катран. Лена беше ниско, тънко момиче с дълги мигли, сини очи, мраморна кожа и руса коса. И двамата родители бяха щастливи от връзката: бяха подготвили зестра за момичето и къща наблизо, за да се грижат за бъдещите младоженци.
През август миналата година в селото пристигнала жена, която искала да повиши нивото на културата в селото. Затова събрала млади хора, открила драматичен клуб и решила да постави пиесата “Ромео и Жулиета”. Без никакво съмнение Артьом беше избран за ролята на Ромео, а на Алла беше поверена ролята на Жулиета.
На Алена е предложено да играе статистка, но тя отказва поради натоварения си график. Артьом започва да изчезва на репетициите и двамата почти не се виждат. Алла винаги го молеше за помощ, когато не успяваше, и той ѝ помагаше.
Скоро Артьом и Алла започват връзка.Представлението е добре прието от публиката в града, така че те го разнасят из целия регион. През ноември Артьом и Алла се ожениха. Елена напуска работата си и заминава за града. Чичо ѝ (брат на баща ѝ) ѝ помага там. През пролетта Олена ражда син – Хриция. Тя си намира работа и се запознава с годеника си със сложна немска фамилия. Томас е добродушен мъж, който е лудо влюбен в Олена.
Днес те са щастливи баба и дядо. Имат двама внуци, които много разглезват. На снаха ми това не ѝ харесваше, искаше да ги възпита по най-добрия възможен начин. Артьом и Алла живееха в столицата. “Актрисата” нямаше намерение да остава в селото и Елена знаеше това. И така минаха много години. Олена отдавна не се беше прибирала при семейството си, а брат ѝ се беше преместил в близкото градче.
Тя отишла да го посети и преди да си тръгне, решила да отиде на гроба на родителите си. Елена почисти гроба, постави цветя за всеки от тях и седна на една пейка. Изведнъж някой докосна рамото ѝ… ”
Артем, това определено е той, но как!” Олена беше зашеметена. “Здравей, красива Лина, не си се променила ни най-малко”, каза Артем нежно, с тон, който звучеше така, сякаш са се разделили едва вчера, въпреки че бяха минали 35 години. Добре си се запазила.
– Остарях, но ме влече към родния ми град”Трябва да издигнем достойни паметници на родителите си, за да ги пазим във вечна памет… – каза Иван, а после продължи: – Знаеш ли, Елена, ние сякаш живеем в град и всичко е наред, но имам чувството, че всичко съм направил погрешно. Струва ми се, че цял живот съм живял с погрешна цел… С теб любовта ме вдъхновяваше, чувствах се уверен, можех да направя всичко. С Алла беше като блато, което ме дърпаше надолу…
Оказва се, че любовта е различна – усмихна се той. – Имам добра заплата, добра позиция, но за нея все още съм селско момче. Не й подхождам. Имам чувството, че съм изживял живота си напразно:
не съм построил къща, не съм посадил дърво, не съм родил син… Алла е безплодна… тя не можа да роди”, каза Артьом с копнеж и тъга. “Чакай – Елена извади една снимка, – виж, това напомня ли ти за някого? Артем онемя, не можа да каже нищо в продължение на няколко минути.
На снимката беше той, но в младежки дрехи и с различна прическа. “Защо не ми каза за това?” “Дали щеше да има някаква разлика? Гриша е гордо момче, той знае, че ти си истинският му баща, никога не съм го лъгал.Вземете снимката, на нея има неговия номер.
Той ме помоли да ти я дам, в случай че го срещна. Можете да поговорите и да се опознаете, не е проблем. Трябва да тръгвам, утре излитам. Пожелавам ти щастие, а любовта, макар и да е различна, е нещо, което избираме… Артьом седна на пейката, хвана главата си с две ръце, обвинявайки се за всичко