Животът ми беше скромен, но задоволителен, живеех с работливата си дъщеря в малката ни селска къща, докато всичко се промени и ни раздели.

Животът ми беше скромен, но задоволителен, живеех с трудолюбивата си дъщеря в малката ни селска къща, а след смъртта на съпруга ми водех скромна ферма. Въпреки отсъствието му се чувствахме щастливи, съсредоточени върху простото си съществуване. Когато дъщеря ми навърши 18 години, мечтите ѝ за университет бяха разбити от финансови затруднения и тя замина да работи в чужбина с помощта на мой приятел.

Адаптира се добре и всеки месец изпращаше вкъщи по 200 евро от работата си във фабрика, което помагаше на скромния ни селски живот.С течение на времето обаче фермата ни запустя и остави след себе си само спомени… и гъски. Неочакваният ѝ брак с полски бригадир ни накара да се гордеем, но и да се отдалечим, променяйки някогашната ни близка връзка.

През годините дъщеря ѝ идваше на гости няколко пъти, но не носеше подаръци, а финансова помощ, което отразяваше суровата реалност на заетостта в нашето западащо село. След посещението общуването ни замираше и финансовата ѝ подкрепа спираше, което отразяваше нейното поглъщане на новия ѝ живот и влиянието на евентуалния ѝ съпруг върху общите им финанси.

В отчаянието си се опитах да си намеря работа в града, сблъсквайки се с изтощителни дни и физически изисквания, но се върнах в изолация и социално отхвърляне. Решен да възстановя връзката си, заложих обеците си, за да си купя еднопосочен билет до нейния проспериращ нов свят, където бях посрещнат с временна топлина и видимо богатство.

Скоро обаче присъствието ми се превърна в неудобство и зет ми хладнокръвно ме помоли да напусна. Предадена и с разбито сърце, моето заминаване беше мълчаливо потвърждение за нежеланост, оставяйки ме в съмнение за променения характер на дъщеря ми или за влиянието на съпруга ѝ. Останала сама, размишлявах, че успехът ѝ не ѝ е позволил да намери място за застаряващата си майка в големия им дом.

Related Posts