Андрий е отгледан само от майка си. Тя се опитва да държи момчето строго, така че то винаги да ѝ се подчинява и да не се забърква в лоши компании. В резултат на това Андрий наистина се научил на дисциплина и планиране от майка си, но в същото време станал много необщителен. Андрий не обичал шумните компании или игрите с приятели.
Той предпочиташе да седи сам с книгите си. Затова в училище беше отличник, но нямаше приятели. Момичетата не го интересуваха, всички му се струваха глупави. В университета беше същото. Андрий се справяше добре в университета, но така и не си намери приятели.
По време на партито по случай завършването си Андрей иска да се прибере у дома възможно най-скоро, но започва да вали проливен дъжд. В клуба им дойде тълпа момичета и сред тях той забеляза Светлана. Тя беше първото момиче, което му беше харесало толкова много. Светлана покани Андрей да танцуват и той не можеше да откъсне очи от нея. Така те започнаха да се срещат.
Светлана беше в последната година от следването си, а Андрей вече работеше и беше наел отделен апартамент. Светлана постоянно му повтаряше, че го обича. Но на Андрей му беше трудно да изрече тези три заветни думи, той не беше романтик, затова не му беше лесно. Обичаше да изслушва Светла тихо, а не да говори за чувствата си. И тогава дойде денят на дипломирането на Светла.
Андрей замина с нея за университета. Докато той плащаше на таксиметровия шофьор, Светлана слезе от колата. И тогава се образува голяма тълпа. Андрий веднага се затича към това място. Оказало се, че Светлана е била блъсната от мотоциклет и е била в безсъзнание. Андрий толкова се страхуваше за живота ѝ, че веднага започна да се бори с емоциите. Той беше толкова емоционален, че едва не падна от леглото. Оказало се, че това е сън.
Андрей най-сетне отвори очи и разбра, че вече е закъснял за истинското дипломиране на Света. Купи голям букет цветя, отиде до университета, намери Светла и я прегърна силно. Страхът, който изпитваше в съня, го накара да признае чувствата си към момичето.