– Здравей, сестро, запознай се с наемателите – сестрата влезе в апартамента, като в едната си ръка държеше детето, а в другата носеше куфарче – Трябва да запиша Данка в детската градина.

– О, това е хубав апартамент, хубав е. Мисля да купя такъв и на Кирюша. А колко ще плащате на месец?” – попита чичо Гена, като разглеждаше неотдавнашната ни покупка със съпруга ми. “Взехме я за пет години. Очакваме да я изплатим по-скоро”, отговорих.

“Живеете добре, сигурно сте богати, щом можете да плащате такива пари”, завистливо каза чичо ми. “Не, не сме богати, бъркаш. Ние сме бедни”, засмях се аз. След като изпроводих чичо Гена, шестият роднина за последната седмица, седнах уморено на стола си.

“Не трябваше да ми казваш, че си купил апартамент. Когато го наехме, нямаше такова пилигримство”, каза съпругът ми. “Нищо не съм казала, това беше майка ми”, въздъхнах. Вечерта на вратата отново се позвъни: “Здравей, сестро! Запознай се с наемателите!”

Сестра ми нахлу в апартамента, като в едната си ръка държеше бебето, а в другата носеше куфар. “Трябва да запиша Данка за детска градина. И аз трябва да бъда регистрирана, за да мога да си намеря подходяща работа. “Не се притеснявай, няма да сме тук дълго, само година-две, докато си стъпя на краката!

“Ето, дръж това!” – тя ми подаде племенника ми. “Защо дори не се обади?” – попитах смаяно. Щеше да си намериш триста извинения да не дойдеш! Къде можем да останем? Мъжът излезе, погледна сестра си, съсредоточена върху куфара й, и се върна в стаята, въздъхвайки тежко.

– Да, утре не ходи на работа – остани с Данка, искам да разгледам града. И ще ми трябват малко пари, защото сме без пари – дойдохме да те видим с последните си пари. Когато майка ми каза, че сте купили апартамент в града, веднага разбрах, че това е моят шанс за нормален живот!

Ще се срещна с един мъж в апартамента. Данка ще живее с теб, ако е необходимо. Няма да те плаша веднага, защото господинът може да избяга в ЗАХС, а след сватбата няма да отиде никъде – засмя се сестра ми, проблясвайки с развалени зъби.

Опитах се да обясня на сестра си моето отношение към случващото се: “Не те ли притеснява, че нямаме място? И изобщо, Алина, за такива неща трябва да се договаряте предварително. Ние работим, нямаме време да те гледаме.

“Искаме да живеем заедно, от няколко години се местим по стаи под наем, все с непознати” – опитах се да обясня отношението на сестра ми към ситуацията. “Но с непознати! Ние не сме непознати!” Алина беше развълнувана и се качи в хладилника: “Данка, искаш ли кисело мляко?

А какво имаме тук? Ммм, наденица! “Между другото – каза Алина, отхапвайки от наденичката направо от пръчката, – казваш, че няма място. Ние ще се поберем в една стая чудесно. Аз ще спя с теб, а ти можеш да купиш на Данка диван. Така че всичко ще бъде наред! – Алина! Слушай ме!

Ти и синът ти няма да живеете при нас! Благодаря ви, че дойдохте, наистина се радвам да ви видя. “Но ние искаме да живеем заедно!” – Ти си го призна, нали? Купили сте апартамент и това е всичко? Семейните връзки не означават нищо за теб?” – сестра ми започна да се възмущава.

“Виж, мога да разкажа всичко на мъжа ти, как си ходила из селото и си се целувала с мъже, когато си идвала при майка си без него!” – “Ти луда ли си, или какво?” – почти онемях от изказването на сестра ми. Жена ти е курва! По-добре се ожени за мен! Ще ти бъда вярна! Хайде, остави я да се събере и да тръгне!

Мъжът влезе в кухнята, вдигна сестра ми на ръце, изнесе я в коридора и я избута от апартамента. След това извади един куфар, подаде детето на мен и затвори вратата. Сестра ми ора във входа до късно вечерта и след това си тръгна. На сутринта майка ми ме извика и ми каза, че съм неблагодарна и че вече нямам семейство. Точно така си купихме апартамент и загубихме роднините си.

Related Posts