Аня е приета в родилния дом дълго преди раждането: бременността ѝ е била трудна в последните етапи и лекарите не са искали да поемат никакви рискове, а тя се е подготвяла да роди не едно, а две бебета наведнъж…
На бъдещата майка предложили планирано цезарово сечение, но тя много искала да роди сама, затова лекарите решили да опитат – винаги щели да имат време да я закарат до операционната.
Освен това Анна и съпругът ѝ имали договор за партньорско раждане, а акушер-гинеколозите не обичат непознати хора в операционната зала. Раждането на Анна започна късно вечерта; веднага беше уведомен съпругът ѝ, който пристигна само след двайсет минути, и ги прехвърлихме в предродилното отделение. Тъй като Аня не раждаше за първи път, тя знаеше какво се изисква от нея, държеше се сдържано и разумно и в четири сутринта се роди първото ѝ дете.
Бебето веднага проплака и акушерката я поздрави за раждането на първата ѝ дъщеря. Вместо обичайната радост обаче бащата си наложил усмивка и веднага се обърнал към съпругата си. Десет минути по-късно се родило и второто момиченце. Майката се усмихваше щастливо, но новият баща избухна в сълзи, и то сякаш не от умиление. Разбира се, ние се притеснихме, но майка ми само махна с ръка и каза:
„Не обръщайте внимание, тя ще се оправи след час. Това са отново нашите пети близнаци и момичета. Той много искаше да има поне едно момче, но не се получи, затова беше разстроен. Но той обича дъщерите, така че всичко ще бъде наред“. И наистина: като гледахме на следващия ден пред родилния дом тълпата очарователни момиченца, водени от баща си, които връзваха балони и крещяха на майка си, че я обичат, разбрахме, че в това семейство наистина всичко е наред. Но ни беше жал за таткото.
